Пролет по никое време: VI част (Драматизация)

Ааа, Ама то къде изчезна? Кое? Бялото. Всичко стана кафяво и зелено. Ура! Няма го вече снегът. Останах да се велея само аз. Шшш тихо, тихо, някой иде. Сгушете се да не ни забележи. С ушите си чух бръмчене на пчели. Иначе защо ще ставам посред зима? През зимата ние мечките си спим, Нали? Има две възможности. Или много ми се яде мед и затова чувам Пчели. Или наистина е дошла пролетта. Хехе. Ааа усеща се топъл полъх, Ама Знам ли? Е-е-ей, Мечо. А, гледай си в краката, ще ни стъпчеш. Е-и-и-ия, Какво виждат сънливите ми очи? Цветя. Значи пролетта е дошла. Затова бръмчат пчелите. Сигурно Скоро ще има и мед. Какво това мед? Най-прекрасното нещо на света. О, и ще ни го покажеш ли това най-прекрасно Нещо? Много искаме да го видим. Ще ви го покажа, но само ще го погледнете. Няма да ближете от него. Е-е-е, какво е това бzzzz? Това са пчелите. Идват насам и гонят едно момче. Няма ме, няма ме. Ето ги. Не съм аз, не съм аз. Ей-не там отиди, онова момче, дето риташе кошера ми. Аз не съм то. Защо те гонят? Искат да ме ужилят. А защо не искат да ужилят мен? А защото не си им ритал кошера, затова. А-ха. Ама и аз няма вече. Няма вече, че аз съм момче. Ау, много ме е страх. Да, да. Моля те. Ох, ей сеги пак. Моля те. Бръмчат като самолети. И тебе моля те. Аха. И пиленцата няма вече да замерям с камъни, Но хвърлям си прашката. Добре. И с децата няма да се бия. Обещавам. Добре, щом обещаваш, аз ще посрещна пчелите И ще ги отведа обратно. Ей, благодаря! А, мен не ме е страх. Айде, пчели, хайде с мен, пчелички, Хайде, хайде. А, здравейте. Кой тук е замръзнал? Аз не съм. Дори ми е топло И аз Не съм. На мен също ми е топло. Извинявай, ти да не си ми братовчед? Такъв си жълт като мензухарка. Не, аз не съм мензухар. Слънце съм. Хей, чувала съм. Тето грееш отгоре. А, сигурно ти стопи снега, нали? И не си ми братовчед, така ли? Не съм. А за топенето на снега, Извинявайте. Пробудих зимата по-рано, Защото ми се стори, че някой някъде замръзнал. На вас може би още ви се спеше в Земята. О, не, не, нищо. Да си буден е по-хубаво. Колкото и чудни работи да сънуваш, когато се Събудиш, още по-интересно. Погледнете, погледнете натам. Пролетта е дошла. Хе-хей. Пролетта. Ура, пролетта е дошла! Хе-хе. Ура! Кои са тези, дето викат? Едно лястовиче и едно момче. Пролетта. А защо се радват така? Не знам. Попитайте ги. Добро утро. Хей. Честита пролет! Извинете, вие на какво се радвате толкова? На всичко се радваме. И на вас, и на слънчо. Още малко и никога нямаше да ви зърнем. Вече не ми стигаха сили да свиря. А на мен да танцувам. И снежинките ни приспаха завинаги. Искаха да превърнат и нас в снежинки. Да. Почти бяха успели, но... Но една песен им попречи. Една песен ни спаси. Стопли ни със звуците си и ни оживяхме отново. Значи това е вълшебна песен. Мхм. Запомнихте ли я, а? Не. Чухме я само полу на сън. Ей, да не тази? Как да не изгрея даже посред зима, Някъде от мене нужда ако има? Да, тази е, тази е. Тази най-прекрасната песен, която сме чували. Благодарим ти, слънчо. На теб дължим всичко. Нищо не ми дължите. Аз просто си пеех, а песничката се оказала вълшебна. Моля ти се, моля ти се, изпей я още Веднъж, че да я научим. Може пък ние да помогнем с нея на някой Друг. Аз също искам да науча. И аз. И аз, и аз, и аз. Добре, добре, добре. Хайде. Всички ще пеете с мен. Да. Съгласни сте? Сме. сме. Съгласни Сме. Добре, добре, добре, добре. Внимавайте. Едно, две, Три. Как да не изгрея даже посред зима, Някъде от мене нужда ако има? Как да не притичам някой ако вика и в Беда изпаднал, помощ бърза чака? Как да не излъча топлинка Последна, Ако някой мръзне Във прегръдка ледна? Нека се задъхвам, капнал от умора, Но да няма болни и нещастни хора. Всички щом се радват здрави и щастливи, Радостта им сякаш нас прелива. Браво!