Габровски хумор: част I

Модата на тесните панталони и късите поли Безмоторното летене Кибритите с една драскалка Монетите от една стотинка И режимът за Електрическата енергия Са измислени от габровци. За габровци разказват, че Нощем спират часовниците, За да не им се изтъркват чарковете. Режат опашките на котките, за да се затваря по-бързо След тях вратата и да не изстива собата. Играят хоро по терлици, за да чуват сивлиевската Музика. Когато ветрилата били на мода, Габровките не си веели с тях да ги хъбят, А клатели край тях главите си. Слагат зелени очила на конете, когато ги хранят с Талаш от гаванките, за да мислят, Че е сено. Когато сготвят охлюви, Не хвърлят черупките. Нанизват ги на връвчица и правят супа постна, Пълнена с ориз, блажна, пълнена с биволско шкембе. Дори се услужват с такъмите и в махлата, Когато ненадейно дойдат гости. От нищо нещо. Попитали един габровец „Как така в кратко време успя Да постигнеш от нищо нещо?" „Твоята жена, като готви, да речем, Чорба, колко ориз слага?" „Ами че колко? Колкото трябва." „Пък моята всеки път, преди да сложи половин чашка Ориз на чорбата, отмахва десет-петнайсет зърна и ги Прибира за другия път. Днес десетина, утре десетина..." В хотела „Колко струва едно нощуване?" Попитал един габровец. „Първият етаж десет лева, вторият осем, Третият шест и четвъртият четири." Габровецът помислил, помислил, па туку тръгнал Навън. „Какво? Да не ви се струват цените високи?" „Не, хотелът е нисък." Свършила работата. В предсмъртния си час лекарят поръчал на жена си Да отбележи гроба му с надпис. Жена му, чистокръвна габровка, за да не харчи пари За нов надпис, сложила на гроба на съпруга си Лекарската му фирма. „Доктор Гаванков. Приема болни от девет до единайсет часа." Голямата грижа. На един габровски колибари се Разболяла жената. Свидило му се за парите, но положението на жената Се влошило. Нямало как. Вечерта той тръгнал за града да търси лекар, Но насред пътя се досетил за нещо, върнал се И повикал. „Пено, Ако усетиш, че нещо няма да те бъде, Духни поне лампата да не гори газта напразно." Висока цена. Когато дядо Миньо бил поканен в градското читалище, За сградата на което дарил четирийсет хиляди гроша, И му показали отреденото място за паметна плоча, Той шеговито казал, „Миньо, Миньо, колко боб си изял, Докато дойдеш дотука?"