Облачето Пух: част II

Но Облачето продължаваше да плаче. За това, че Е много малко. „Жалко.“Въздъхна Мечо Вече натъжен. „Аз мислех, че ще дойдеш с мен цветята да Полеем у нас." „Нима не виждаш, че съм малък аз И нищичко не мога?“Отвърна Пух с тревога. „О, Би могъл. Аз съм уверен даже.“И Мечо не можа да се изкаже, защото облачето се Разшава. „Не се ли смееш? Да отиваме тогава.“И тръгнаха. Раз, два, три. Раз, два, три. През поляни и гори. Раз, два, три. Раз, два, три. Смело аз вървя напред. Раз, два, три. Раз, два, три. Търся сладък мед. Трам-там-там, трам-там-там. Няма нищо на света, трам-там-там, От медеца по-прекрасно. Туй за мен е ясно. След малко стигнаха пчелина. Надявам се известно е, нали, че Мечо има слабост Към пчели. Край него в малката градина Цъфтяха хубави цветя и облачето полетя Нататък с лейката веднага. Над правите лехи закапа Влага И то запя. Сред зелените треви кимат весело с глави. Мак, жълтурчета, пещчет. Бих си свил от тях букет, но посегна ли С ръчичка малка шарена пчеличка на цветята се Показва. „Стой далеч!“тя ми казва. Сред зелените треви кимат весело с глави. Мак, жълтурчета, пещчет. Бих си свил от тях букет. На една скала Орелът махна радостно с крила. „Я вижте Облачето как работи само. То вече е голямо.“ „Така ли?“ Запита вятърът И се отправи над тихите дъбрави към облачето, За да го погали. Той стигна бързо малката поляна, където живееше Мечето, но Тихо отстрани застана. В градината от край до край в полята Приятелите сред цветята си пееха. Веселият месец май спря в Моя роден край и превърна Всички птици в прославени Певици. А децата той покани сред Зелените поляни. За какво ли то се знае с тях да Си играе? „Ех, Колко весело е вече тук!“ Възкликна един бук. „Да, И причината е ясна. Днес Мъничкото облаче порасна.“ Прошепна бялата бреза И с клончето изтри една сълза. Но Бързо пак се умълчаха всички. Пух Пееше За малките звездички. Звездички, звездички със светли лица. За вас си мечтаят добрите деца и чакат с Трепет желания час да станат големи, Да литнат към вас. Но ето По смълчаните пътеки от равнината Отдалече пристигна запъхтяна Вечер. Тя бързо в сън унесе всеки и сред заспалия Шубрак остана да се чува как си тананика Само Вятъра. Вечер, Когато заспиват Децата Тихо, тихо Излиза луната, За да разхожда Високо в небето Своите светли послушни Звездички. Те са толкова весели всички. И ето Тропат, тропат със златни сандалки, Защото Звездите са Малки.