Най-малкото японче - част 1

Мъничко момче стои сред полето. Птичките от сън се будят, А големите се трудят. Ех, Я, какво момченце! Кой си ти? Аз ли, мила птичко? Аз съм Малечко Палечко, но не този, Който познават децата от известната приказка. Иначе и аз съм голям като палец. Имам дълги черни коси и черни бадемови очи блестят Върху жълтото ми лице. А жълто лице имам, защото съм японец. Всъщност се казвам Исамбоши. Което значи пак Палечко Малечко, нали? Да, японците въобще не са високи хора, Но пък аз съм най-малкото японче. Родил съм се съвсем малък и съм си останал Малък. Често чувам да говорят за моя ръст. Виждаш ли? И сега мама и татко работят в Полето, а мен ме оставиха до това дърво. Исамбоши, нали си там до дънера? Не отивай никъде. Може да се изгубиш. Внимавай, внимавай, ти си мъничък и може да Пропаднеш зад някоя буца пръст. Но си умно момче и послушно, нали? Ние ще прекопаем нивата и ще те вземем. Бъдете спокойни, мамо и татко! Виждаш ли, мила птичко, Мама и татко се гордеят с мен. Но по съседните ниви децата помагат на родителите Си. Даже малките момиченца копаят, А аз само седя тук и гледам. А кой да помага на мама и татко? Никога ли няма да съм полезен и аз? Цял живот ли ще бъда като малка кукла? Аз летя надалече и виждам много неща. Кажи ми тогава как да порасна, как да стана Голям? Виж, това не зная, но попитай дядо си. Старците са умни и мъдри. А ти къде отиваш? Аз обичам да летя ей така, на воля. Довиждане, Исамбоши. Довиждане, мила птичко. Аз ще те послушам. Ще ида при дядо. Добър ден, почитани дядо. Добър ден, момчето ми. Дядо, аз искам... Знам, знам. Искаш да те почерпя с оризови топчици. Не, не, дядо. Днес бях с мама и татко на полето. Хубаво му е на полето, нали? Да, да, дядо, но аз, аз страшно много се Натъжих. Имаше много други деца и, И всички помагаха на родителите си. Само, само аз седях там като някаква играчка. Ти си умен и мъдър, дядо. Знаеш ли как да стана и аз голям? Зная, момчето ми, но трябва да положиш много Труд и да бъдеш упорит. Трябва да отидеш в града, да се учиш. Аз ще отида в града, ще уча, но ще Порасна ли? Ученият човек и като е малък на Ръст, пак е голям. Ще го запомня, дядо. Запомни добре. Бъди трудолюбив, упорит и не се бой от нищо. Да, дядо. А сега слушай. За да стигнеш до големия град, ще трябва да Преминеш през реката. На, вземи този тас, той ще ти бъде лодка. Тези пръчици ще ти бъдат веслата, А това шило мушни в сламката, ето така. Шилото ще ти бъде сабя, а сламката ножница. Върви и нека дедите те закрилят. Хиляди благодарности, дядо. Обещавам ти, няма да те посрамя.