Най-малкото японче - част 2

А, Какво чувам? Исамбоши, ти ли си, Исамбоши? Какво се е случило с теб, мила птичко? Защо лежиш на земята? Едно лошо момче ме замери с прашка. Мисля, че ми е счупено крилцето. Чакай, аз ще те превържа с моя пояс. Ще ти събера и малко семена. Ето така. О, благодаря ти, Исамбоши! Никога няма да забравя твоята добрина. А сега Отново на път. Аз трябва да стана учен човек, Защото ученият човек и като е малък на ръст, Пак е голям. Ей, жабок, пусни ме да мина. Не се препречвай на пътя на моята лодка. Ще пукна от смях. И кое е толкова смешно? Не стига, че си малък, ами изглежда, Че не си и с ума си. Та това не е никаква лодка, най-обикновен тас. Дядо ми даде този тас да ми служи за Лодка. А дядо е най-мъдрият човек в този край. Отмести се. Не виждаш ли, че ми пречиш? Отивам в града да се уча. Аз не мога да стигна до града, ти ли Ще можеш? Не клати лодката ми, Чуваш ли? Лош жабок, ще ти дам да разбереш. Аз съм малък, но много съм силен. Ще те цапна с веслото. На ти! На ти! Видя ли? Аз казах ли ти? Ако се приближиш пак ще Те цапна. Хей, колко много премеждия! И буря, и пороен дъжд. Но дядо е прав. Важното е от нищо да не се боиш. Ето ме най-сетне в града. Мамо, мамо, колко е голям! И никого не познавам тук. Чик, чик. А мен познаваш ли ме? Мила птичко, ти ли си? Аз съм. Крилцето ми заздравя. Ти ме спаси и аз пак мога да летя. Но понеже летя бързо, стигнах преди теб града. Сега живея тук. Харесва ли ти? Да, Градът много ми харесва. Какви хубави къщи има! Не са като нашата глинена къщурка. А тази огромна бронзова статуя отсреща... Това е Буда, нашият Бог. Ти не знаеш ли? Не можах да го позная. В нашето село има един, той е съвсем малък. А тези къщи с по няколко покрива, разперени като Елхи, какви са? Те се казват пагоди. Това са храмовете на Буда. А-а. В Япония има повече от седемдесет и пет Хиляди. В този огромен град изглежда живеят малко Хора. Не виждам жива душа по улиците. О, в града се е появило някакво жестоко чудовище. Вечер се развихря и хваща който му попадне в Ръцете. Затова всички се прибират рано и залостват Вратите си. И аз трябва да вървя при моите Малки. Там, дето свети прозорчето, Живее едно добро момиченце. Почукай му. Лека нощ. Лека нощ. Лека... Страшничко е да останеш сам сред тия пусти улици. Но важното е, важното е да не се боя От нищо. Хей, ти си малък, Исамбоши, но си силен и Смел. Смелият и с чудовища ще се справи. Малък съм, малък съм, но зная Аз ще победя накрая, Ще победя. Искам, Искам да се уча. С труд във всичко да сполуча.