Най-малкото японче - част 3

Я, Я да почукам на тази врата. Кой е? Аз, Исамбоши. Виждам те през прозореца. Колко си малък! По-малко момченце от теб не съм виждала. И как не те е страх да ходиш по Улицата сам? Не виждаш ли, че няма никой навън? Моят дядо каза, че не трябва от нищо да Се страхувам. О, а аз се страхувам от толкова Много неща. Защо не се прибереш вкъщи? Живея много далече, а тук не познавам никого. А защо почука на нашата врата? Една птичка ми каза. Една шарена птичка. Не я ли знаеш? Знам я, разбира се. От няколко дни тя пее сутрин на моя прозорец. Но влизай, влизай бързо. Мамо, мамо, виж кой дошъл. Я, какво дребно момченце! Къде скиташ така само? Ами Аз съм от село и дойдох да уча в Града, за да стана голям. А, виж, това ми харесва. Мамо, нека Исамбоши да остане у нас. Ще учим заедно. Добре, добре, но първо да го нагостим. О, Исамбоши, ти си станал вече. Да, и се измих. И погледни каква изненада! Докато сме спали, баща ти ми направил малка масичка И столче. Я, и тетрадки мънички като за теб. Да, сега почваме да учим. Ама защо бързаш толкова? Това е тайна, но един ден ще разбереш. Добре. Отначало аз ще ти показвам, Защото вече съм започнала да уча. Хайде. Ето, погледни тук. О, колко много чертички, тъгички, Опашчици и сякаш между тях са протегнати стотици Детски ръчички. Това са букви. Наричат ги йероглифи. И най-малката промяна на някоя от тези ръчички или Опашчици променя смисъла на това, Което е написано. А много ли йероглифи трябва да Науча, за да чета и пиша добре? О, не! Само шейсет хиляди йероглифи. Шейсет? Ще ги науча. Непременно ще ги науча. Днес ще науча петдесет йероглифа. О, Исамбоши, ти вече ме задмина, Макар че аз уча цяла година, а ти няма И един месец, откак си започнал. Не си ли изморен? Не, не, не съм изморен. Искам още да пиша, да уча. Искам да уча още знаци. По-трудни, все по-трудни. Да продължаваме. Добре, щом искаш. Макар че на мен ми се играе. Исамбоши, кога най-сетне ще си починем малко повече? Нямам време за почивка. Да не би да искаш да станеш най-ученият мъж В Япония? Да, искам да стана най-ученият мъж в Япония. Добре, Но утре моят рожден ден. Нека излезем на разходка. Ще те разведа из нашия град. Само не казвай на мама и татко, че могат Да не ни разрешат. Защо? Заради чудовището. Ако знаеш колко е страшно. А ти виждала ли си го? Не, Но то е най-страшното страшилище в нашия град И всички се страхуват от него. И малки, и големи. А моят дядо каза, че не трябва да се Страхувам от нищо. О, но той сигурно не е чувал за чудовището. Кой? Дядо ли? Той е най-мъдрият старец на света и знае всичко. Но стига сме говорили, да вървим.