Най-малкото японче - част 4

Ето тази стръмна каменна стълба води до високата Кула. О, тя е... Тя е цяла планина. Непременно ще се изкача по нея. А, не, не, недей! Страх ме е. Защо? Ами тази стълба е опасна, Много опасна. Чирик-чирко. Чух всичко. Исамбоши не знае каква опасност го Очаква на върха на стълбата, но той спаси живота Ми и аз няма да го оставя да изпадне В беда. Ще кръжа над тях. Ей, ама ти непрекъснато не спираш. Гледам цъфналите вишни. Виж колко са хубави. Не ти ли харесват? Харесват ми, но... Ах, виж тази птичка! Не ти ли се струва позната? О, Мила птичко, ти ли си? Да, ти ме позна, Исамбоши. Реших и аз днес да погледам града Отвисоко. Още малко и ще стигнем върха на стълбата. А, колко красив е градът тук отгоре! Пази се, Исамбоши! Горе е чудовището. Ах, ето го чудовището на върха на стълбата. Исамбоши, пази се! А, Значи това си ти чудовище. Колко си грозен, цялото в ноздри и в рога. Мушице жалка! Мм, А на ноктите си имаш такива грозни шипове и Лицето ти е смешно. Ама, Ама ти си цял рога и бивни. Жалко дребосъче. С едно духване ще те смажа. Го си зъл, го, го си зъл. Момиченце, момиченце, не примирай от страх. Свий се тук до стената, а аз ще ти Казвам какво става. Пази се, Исамбоши, не се бой. Исамбоши юнак. Ето, той скача върху носа на чудовището и почва Да го боде по ноздрите и очите. Браво, Исамбоши! Да, голям си, зъл си, но хайде, Хайде, хвани ме, ако можеш. Ще те пипна, дребосък такъв, ей сега. Ще ме пипнеш, ще ме пипнеш, ама не можеш, Не можеш. Олеле, олеле, какво стана? Не се бой. Исамбоши се промуши ловко между пръстите На великана. О, защо съм толкова малка птичка, Че не мога да помогна на храброто момче? Сега, Сега ще те пипна. Ама не може. Не може да го хване и си нанася само Удари. О, ужас! Исамбоши влезе в зейналата уста на великана. Ох, миличък Исамбоши, загива. Чакай, чакай. Това не случайно. Той влезнал нарочно. Ами да, чуваш ли как чудовището вие от болка? Исамбоши го боде отвътре. Слушай, момиченце, слушай! Сега трябва да хванем последното дихание на Чудовището. Когато видиш облак и дим, Извикай. Исамбоши ще премине през него и ще стане Голям. Ето. Ето го облачето дим. Бързо, бързо! О, Исамбоши стана голям. Ура! Аз съм голям, Аз съм вече голям. И колко си хубав! Дядо беше прав. Важното е да не се боиш От нищо. Аз не се уплаших и ето че Станах голям. Разбира се, и ти ми помогна, защото успя да Уловиш последното дихание на чудовището. Сега вече не съм Исамбоши. Наистина вече не си паличко-маличко. Ти си голямо, силно и много начетено момче. О, колко съм щастлив! И макар че името ми е Исамбоши, което на Японски значи маличко паличко, Аз вече не съм най-малкото японче на света. Чир, чир-чир, чир.