Тайната сила на мечока Пепо: част 8

Аууу, чух и разбрах, но аз какво ще се Науча да правя при теб? Не мога да бръмча, не мога да хвърча. Не ти трябва нито да бръмчиш, нито да хвърчиш. А какво ми трябва? Да съобщиш на животните в Гората една добра или полезна новина. Ти я кажи, аз ще я съобщя. А, така не става. Тръгваш из гората, гледаш, мислиш, Действаш. Хайде! Бръм, бръм. Хе, бръм, бръм, бръм. Чакай. Гледаш, мислиш, действаш. Дрън, дрън. Аууу, гръмотевица! Ау, какъв черен облак! Миштина град. Град! Опасност за гората, опасност за всички. Пазете се! Пепо, Пепо ми! Да, Тук съъъм. Скривай се в бърлогата, идва град и буря. Чууух. Благодаряяя. Гошо, Гошо, бягай в хралупата. Сега, сега. Ванилия. Ва-ни-ли-я. Ежи? Ежи! Няма го. Какво да правя? Олеле, няма го Ежи. Тук съм. Тук съм, вълчане. За мен не се тревожи. С тези бодли като гръмоотводи и свит на кълбо До земята не ме е страх от гръм. И ти благодаря. А сега пещерата. Ууу, Ама че временце. Е, точно, точно така, ваше горско величество. Ама, ама, ама, ама че временце. Ти тука ли си се спрял? Ами където вие, там и аз. Зад вас, край вас. Ммм, спря. Най-после. Аууу. Ей, пък и слънчице изгря по поръчка. Ах, те, идват, те идват. Голямото ядене започва. Започва, започва. Здравейте, ваше горско величество. Здрасти, Пепо. Ще му изиграем ли един прискундак? А, не, не, Волфи. Ние дойдохме за друго. Какво? Да не се състои днес горския крос? Какъв крос? Да няма събор на пъпеване, скъпа Ванилия? Или трудов ден, а, Ежи? Бръм, нищо подобно. Ние дойдохме първо да ти благодарим, че ни Предупреди за бурята и града. Дребна работа, дребна работа. И второ, да измислим законите. Време да ни изядеш. Време е. Откога ви е време? Ух, ух. Защо, ваше горско и тъй нататък? Млък. Хайде, ваше, ваше, да измислим само един закон за Изяждането и... По-бързо да стане работата. Махай се, че... Какво става? Измисли ли нещо? Волфиии. А, не, не, по-добре Вълчо. Добре, Вълчо, все пак твой вносен дълг е да Ни изядеш. Ако искате да знаете, Аз пък вече не искам да ви изям. О! О! И тъз добра, че защо, ваше горско и Тъй нататък? Ми, защото ви заобичах всички. Да мисля така. Колко е хубаво да вървиш с изправена глава по Правите пътеки, а не да се криеш насам-натам. Ами, ами... Колко е хубаво да се трудиш и Да съобщаваш добри новини на всички. Абе ти вносният вълк ли си или са те Сменили? Слушам и не вярвам на ушите си. Вярвай, Глиго, и знай, когато лош вълк попадне в Добра гора и гласът му, и нравът му стават Добри. Хехе, даже и капините му са сладки. Да живее! живее! Да живее вълкът! Е, казах ли ви, че знам една тайна сила От баба си Пепа? Каза, каза, каза. Тя, милата, преди да си замине, Ми рече: „Аз гърнета с мед няма да ти Оставя, Пепо, но ще ти предам тайната, С която винаги ще си силен. Запомни я със сърцето си. На добро и обич никой Не устоява. Даже и вносен вълк като мене. Ами, ами аз, аз сега какво ще правя? Ще поживееш в гората с моите приятели, Ще вземеш някой друг урок от тях и ще Се трудопреустроиш. Да! Ура! Ела при мен, Глиго. Утре си при мене, Глиго, Глиго! Обичта е тайна сила, тайна сила, Скрита в нас. Тайна сила, тайна сила, Скрита в нас. Из гората по земята обич трябва всеки час. Обич трябва всеки час. С обич честно се живее. Обичта е верен глас И на тебе, И на мене. Обич трябва всеки час. Обичта е тайна сила, тайна сила, Скрита в нас. Тайна сила, тайна сила, Скрита в нас. Из гората по земята обич трябва всеки час. Обич трябва всеки час. Обич трябва всеки час.