Песъчинка в окото

Тъй както гледах в небо свода синкав, В окото ми попадна песъчинка. Припламна в клепача и угасна. Виждах много ръба и неясна. Сълзата ми заплува като мина И моя ден се кри на половина. Поисках да я хвана с двата пръста, Но тя подобно призрак се изплъзна. Притиснах я с ръкава. Не помогна. Усещах я бодлива и огромна. Цял ден така. Единствено защото ми влезе песъчинка в окото. Цял ден така. Единствено защото ми влезе песъчинка в окото. А бе далече клиниката очна И моето намигае започна. Намигах вървишком с усмивка бледа. Един младеж тъй нежно ме изгледа. На ъгъла намръщен тип без буда Ме попита търся ли валута. В автобуса граждани случайни споделяха с мене Важни тайни, А в ресторанта между много хора С намигане ме срещна сервитьорът. Цял ден така. Единствено защото ми влезе песъчинка в окото. Цял ден така. Единствено защото ми влезе песъчинка в окото. Цял ден така. Единствено защото ми влезе песъчинка в окото. Извадих я С лекарска намеса, Но пак намигам. Май че ми хареса.