Дон Кихот

С едно сърце наместо щит И с поглед тъжно-шеговит Препуска Дон Кихот напред, А мелниците нямат чест. Препуска той непоправим, Един трагик непримирим, Един велик комедиант На своя верен Росинант. Хидалго с рани осеян, Хидалго, Рицарю бледен. Най-добре тоя се смее, който се смее Последен. Хидалго, мили Хидалго, Хидалго с образ Печален, спри, почини си за малко. Злото, ха, ха, ха, да свърши едва ли. Но пак доспехи вън звънят И Дон Кихот е все на път. И тук, и там, и пек, мраз. А може би живее в нас. Хидалго, с вечност обвеян, Хидалго, Рицарю убеден. Най-добре тоя се смее, който не плаче Последен. Хидалго, с вечност обвеян, Хидалго, Рицарю убеден. Най-добре тоя се смее, който, ха, Ха, ха, не плаче последен.