Изповед

Сутрин се срещаме. Ти си величие. С хубава къща, с луксозна кола. Кимваш ми сдържано, с благоприличие и литваш Напред, сякаш си с крила. Докато мен автобусът ме друса, Ти стоиш вече зад своя кантар. Там в магазина с помощничка руса, Чака те първата жертва с жар. Ти си ни Богът, ти си Ни цар. И на квартала ти си господар. Твоето име всеки повтаря и ти се Кланяме ний с почит и страх. Твоето име всеки повтаря. Твое величество, човекът зад кантар. Вечер се връщаш при своите дечица. Ти си най-светлият пример за тях. Заедно с майка си кротка лъвица. Гледат те с обич безкрайна и страх. Но през нощта, щом луната изплува, Сгрява ме радост в късния час. Докато ти ревизори сънуваш, в тези Куплети скицирам те аз. Ти си ни Богът, ти си Ни всичко. И на квартала ти си господар. Твоето име всеки повтаря и ти се Кланяме ний с почит и страх. Твоето име всеки повтаря. Твое величество, човекът зад кантар.