Снегът на спомена

Снегът на спомена вали. С дъха си стоплям твоите длани. Очите ти излъчват смях, Красят на утрото покоя. Обичам те, Обичам те. Кажи, нали не те е страх Да тръгнеш с мен, да бъдеш моя? Нали щастливи сме, нали? Нали ще бъде дълга нашата зима? Обичам те, обичам те. Ла, ла, ла, ла, ла, ла. Ла, Ла. Минават дни, минават ветрове. Не ще угаснат в нас копнежиха предишни. Ще помним тези вери часове И двора тих със бал от цветни вишни. Очите ти излъчват смях, Красят на утрото покоя. Кажи, нали не те е страх да тръгнеш с Мен, да бъдеш моя? Обичам те, обичам те. Нали щастливи сме, нали? Нали ще бъде дълга нашата зима? Снегът на спомена вали, Мелодия неотразима. Обичам те, обичам те. Ла, Ла, ла, ла, ла, Ла, ла, Ла. Ла, ла. Ла, ла, ла, ла.