Умното овчарче - част 2

Отидоха ли си? Не виждаш ли? Брей, голям юнак си бил. Загуби и ума и дума. Хаха. Къде е Шишко? Хехе. Той хукна, спъна се и затъркаля като топка По надолнището. Сигурно е огладнял от страх. Ами ти как остана? Аз така се уплаших, царя като замахна с камшика, Че не се сетих да бягам. Ох, бате, добре, че не те удари. Отърва се. Засега. А кой знае какво ме чака. Аз мислех, че царят е млад, висок, Хубав като в приказките. А то нисичък, стар, грозен. Ама цар. Стрела свисна из гора зелена, Та удари юнак в леко сърце. Юнак викна, та гората ехна И на своя дружина говори. Юнаци отбор, дружина, Кога си очи затворя, Викнете, с пушка гръмнете, Юнашка песен запейте. Я да млъквам. Ако ме чуе някой, ще ми отсекат главата, Преди да ми изпитат ума. Ей, тази гора край няма. Казаха, че дърветата изведнъж свършват и крепостта Сякаш застава пред теб. Още малко. Разредиха се. Ето я. Иии чак в облаците. Да се сбърка човека. Какви дебели стени! Каква врата! Сякаш е за великани. А, На двете й крила по един орел. Колко са хубави! Като живи. Сега ще хвръкнат. Да вляза ли или да чакам да ме повикат? Ще попитам стражите. Чичо, Царят каза да дойда в двореца. Може ли да вляза? Чакайте. Защо извадихте мечовете? Можехте човешки да ми кажете не и толкова. Да не сте неми? Чувате ли? Сигурно са глухонеми. А не, не са. Поклатиха глави. Тогава защо не отговаряте, като ви питат? Заповед. Хм. Де се е чуло видяло такова нещо. Да забраниш на хората да приказват. Какво ли има още да видя? Къде са съветниците? Чакат да ги повикате. Да влязат. Добър ден, царю честити. Добър ден. Какво измислихте? Аз още мисля, царю. Накрая на мислянето съм, господарю. Толкова много неща измислих, че не знам на кое Да се спра. Аз ще определя. Бившият двоеначалник, когото затворихте за дейност, Насочена срещу вас, царю, имаше много пари и Скъпоценности. Претърсихме къщата, Разкъртихме подовете, разрушихме част от стените, Вдигнахме покрива, прекопахме дълбоко градината и Нищо. Да възложим на овчарчето, Като е толкова умно да открие къде са скрити Парите. Измислил проклетникът. Да, това е задача от голямо значение за царството. В тъмницата по мое нареждане го пребиха от бой, Но той не продума нито дума. Ние двамата мислехме на това предложение, Нали така? Да, да, да. Подредиха се.