Умното овчарче - част 4

Искаше да убие нашия цар, неметни господару. Нарочно подплаши конете. Слуги! Тозчас го обесете. Искам агне от злато, от злато и от сребро. Агнето или в тъмница, сал на хляб и на Водица. В тъмница с вериги на крака, Догдето остарее, догдето побелее. Без светлина във вечна тъмнина, Догдето остарее, догдето побелее. Помощ, помощ! Помощ! Събуди се. Събуди се, момчето ми. Мамо, Мамо, ти ли си? Скри ми страх ме е. Не бой се. Кажи ми какво сънува. Царят и съветниците искаха да ме хвърлят в тъмница. Мамо, Дали да занеса шареното агне? Какво да правя? Няма да ходиш в двореца. Легни и се наспи. На разсъмване ще тръгнеш на път. Закъде? Отвъд планината има голям град. Ще отидеш при ковачите и ще търсиш висок мъж С белег на бузата. Ковач ли е? Да. Майстор със златни ръце. Ето това сандъче ми е подарък от него. Колко е хубаво! Ловец гони сърна, Кучетата са изплезили език, също като живи. А над сърната се вие сокол. Тук е сокол, Но така си приличат. Мамо, На вратата на двореца има изковани два орела. Да не са от същия майстор? Не зная. Ще му занесем това сандъче и... Тук пише нещо. От добро да се не отървеш. Къде прочете това? Ето тук. Отблизо се забелязва. От добро, казваш. Да. Ох, къде е доброто на оня свят? На земята за бедните има Само мъка, болести и смърт. Мамо, мамо, не плачи. Откъде имаш това сандъче? Какъв е този надпис? Аз вече не съм малък. Ти никога не си ми говорила за татко. Да, вече си голям. Време е да научиш чий син си. Имаше един ковач, Едър, висок, силен. Въртеше чука като перо и желязото се огъваше и Пееше в ръцете му, А очите му бяха сини, сини. Мамо, При татко ли ме пращаш? Не, При чичо ти. Баща ти е мъртъв. Двамата са близнаци. Заедно работеха в ковачницата, Но на чичо ти очите бяха в желязото, а На баща ти в гората. Буен човек беше. Не можеше глава да скланя и неправда да търпи. Една пролет, щом се раззелени, Удари ключа на ковачницата и пое към гората. И брат му тръгна с него. Събрали са се, тръгнали два братя, Дори два близнака. Ходили малко ни много, ходили до три години с Триста млади юнака, с три развени байрака. Мамо, това са думи на песен, на моята песен, Дето все си я пея. За силния. Да, сине, Това остана спомен от баща ти. Не може да бъде. Силният ми е баща. Аз съм син на силния. Мамо, верно ли е, че татко обрал царската хазна? Да, детето ми. Тогава царят определи голяма награда, Много жълтици за главата му. И се намери човек. Винаги се намират, дето за пари убиват. Проклети да са. Стрела свистна, Та удари юнак в клето сърце. Аз все за татко съм пял. Бате, ние трябва да отмъстим за татко. Като отидеш при царя, ще носиш в торбата един Голям нож. Ще издепнеш, когато не те гледат и Харт. Само да не забравиш да извикаш: „Аз съм синът На силния и отмъщавам.“Никакво отмъщение. На разсъмване тръгваш на път право при чича си, А после той може да ни помогне да дойдем И ние. Да, мамо, най-добре да отидем и тримата, Но първо трябва да дам отговор на царя. Дал съм дума. Няма да те пусна. Той трябва да отиде. Как не можеш да разбереш? Мили мой, скъпи мой, страх ме е за вас.