С ракета на Тулумбус - част 2

Престани да вървиш по петите ми. Отивай да спиш, докато не са ни открили. А, така ли? Да спя? С мен можеш да играеш и на Жмички, на гоненица, и на какви ли не измишльотини. А когато става въпрос за нещо сериозно, да спя. Това няма да стане. И аз искам да летя В космоса. Слушай, Ваня, аз също няма да летя. Искам да видя само как ще стартира ракетата. Ти още малка и нищо няма да разбереш от Това. Да, А мен професорът ме е подготвил. Тренирал ме е за космонавт. Аз пък така съм се родила. Тренирана. Ваня, моля ти се, върни се. Ама защо аз? Върни се ти. Нали си по-голям, нали си по-умен, Нали си по...? Стой, стой! Питах ли те? Дръж, Пуфи! Пуфи, дръж! Тука! Професоре, това съм аз, Жорко. О, вярно. Ха-ха, това наистина бил Жорко, Пък аз си помислих... Какво си помислих? Всъщност няма значение какво съм си помислил, Щом това е Жорко. Знаеш ли, момчето ми, идваш тъкмо навреме. Много исках и ти да присъстваш на старта. Аз също. Ваня, Какво правиш ти тук на стартовата площадка? Това, което прави Жорко. Не говоря за Жорко. Жорко е момче, за него ще бъде полезно да Остане. Но ти не, не, не и не! Да, де, дяде, моля ти Ти май забрави, Че съм ти внучка, че сме роднини. Стига роднини. Какво от това, че сме роднини? Е, как какво? Те винаги имат предимство. Или както казват възрастните, ползват се с Привилегии. Роднини, предимство, привилегии. Празни приказки. Пуфи! Бързо изпрати Ваня вкъщи се връщай веднага. Нямаме никакво време. Часът на старта наближава. Не мислете, че ще се разплача. Сълза няма да пролея. Да вървим, Пуфи, Щом ме гонят. И това ако е дядо. Да не говорим за Жорко. Приятел. Хо-хо, ще види той. Преди него ще полетя в космоса. Те не знаят, че ние с теб, Пуфи, Тайно се промъквахме в ракетата и знаем всичко за Нея. Кой уред или устройство къде се намира, За какво служи и че никой не може да Се пъха в скафандъра по-бързо от мен, Нали, Пуфенце? Я! Какво е това? Не виждаш ли, Пуфи? Ей-там на небето. Прилича ми на чиния. Не, не, не, По-скоро на чайник. Погледни. Спуска се към земята. Колко наблизо се приземи! Капакът на чайника се отваря. Гледай, гледай. Излизат някакви краставички с пипала Вместо ръце. Дядо би ги нарекъл странни или, Или извънземни същества, а не краставички. Идват към нас. Пуфи, Пуфи, страх ме е. Да бягаме. Да бягаме. Таранта, таранта, тулум, тулум, Тин. Таранта, таранта, тулум, тулум, Тин. Таранта, таранта, тулум, тулум, Тин. Дядааа! Жоркооо! Нападнаха ниии! Искат да ни отвлекат, дядааа! Тази Ваня Така ме ядоса. Главата ми бучи, сякаш чувам безброй гласове и Нейният, който, разбира се, заглушава останалите. Дядааа! Жоркооо! Професоре, професоре, нищо ви няма на главата, Професоре. Това наистина е гласът на Ваня. Вика ни за помощ. По-бързо, Жорко, по-бързо. Професоре, погледнете. Летяща чиния. Ах, жалко. Закъсняхме. Летящата чиния е вече на хиляди километри от Земята. Добре, че не разчитах на вас. Затова ще си помисля дали да се обадя или Не. Но как? Нали само преди минута се отдели от Земята, Професоре. Сега това няма никакво значение. Страшното е, че отвлякоха Ваня и Пуфи. Грешиш, дядо. Само Пуфи отвлякоха. О, горкият Пуфи, беше далеч от мен, Иначе и него щях да спася. Моето старо фенерче се оказа най-страшното оръжие Срещу краставичките. Професоре, трябва да им помогнем. Измислете нещо, професоре. Чудесно! Няма да се показвам. Ще си мълча. Да видя какво ще измислят. Какво ще измислиш? Единственото, което можем да направим, Поне засега, е да проследим пътя на летящата чиния. Затова веднага трябва да се върнем в командния Пункт. Бързо след тях. Или не, не. По-добре да ги изпреваря и да се скрия в Някой ъгълче на командния пункт.