С ракета на Тулумбус - част 3

Жорко, готов ли си? Да. Включи седма радарна инсталация на дълги вълни. Да. Така. Посока седемнайсет четиридесет и пет. Седемнайсет четиридесет пет. Шеста степен. Шеста степен. Така. На същите вълни настрой и космически Телескопи. Готов ли си? Само секунда, професоре. Секунда. Аз и без тази секунда щях да се Справя. Кажи, виждаш ли нещо? Виждам. Пред очите ми е. За летящата чиния говоря. А, така. Има ли някакви отличителни знаци? Има. Като че ли... Ама, к, к, к. Има или няма? Ами ако това, което виждам, бухнало тесто и голяма Тава с тулумбички, може да се нарече отличителен Знак, значи има. Нищо не разбирам. Кой ни изпревари? Тулумбийците. А, да. Летящата чиния е от планетата Тулумбус. Планетата, която искахме да изследваме. Измамиха ме. Трябва да й попречим да кацне на Тулумбус. Жорко, чуваш ли ме? Трябва да я... Трябва да я върнем обратно на Земята. Включвам седма радарна. Ама, професоре. Да, да, да, верно, верно. Тя вече включена. Пусни алфа лъчи в посока седемнайсет четиридесет и Пет. Преграда алфа лъчи в посока седемнайсет Четиридесет и пет спусната. И май че ги улучи. Да, да, да, да, да. Забелязвам смущения върху Скалата. Усили веднага честотата на лъч Гама Ипсилон. Изплъснаха се. Много бързо се движат. Отминаха планетата Сатурн, онази с пръстените. Ясно. Те наближават Тулумбус. Засечи мястото на кацане. Трябва да узнаем къде се намира ракетодрума на Тулумбийците. Слушам, професоре. Чудя се за какво им трябваше да отвличат Ваня И Пуфи, та нали бяхме установили радиовръзка с тях. Доколкото си спомням, не бяха настроени зле към нас. А, Да не би да са си помислили, че нашите Телескопи, насочени към Тулумбус, Са някакво опасно оръжие? О, не, не, това е невъзможно. Обяснихме им, че се готвим да посетим тяхната Планета с добри намерения. А или може би там не всичко е наред? Готово, професоре. Мм? Готово. Не разбирам, кое е готово? Ето, пак изпуснах нишката. Дядо пак се оправдава с нишката. Е, сега му е простено, защото се мислеше за Тези проклети краставички, тулумбийците, Както ги нарича той. Но и като забрави, пак казва: "Е, Изпуснах нишката." Ей, Жорко, Кое е готово? Данните, професоре. Искам да кажа, разполагаме вече с точни сведения за Разположението на ракетодрума на Тулумбус. А, ракетодрума. Да. Много хубаво, но не виждам какво друго можем Да направим. Не съм съгласен с вас. За какво ме тренирахте? Защо изучавах тайните на ракетното чудо? Кажете защо, професоре? Или не вярвате, че мога да се справя с Полета до Тулумбус? Напротив, не. Дори съм убеден, че ти ще бъдеш първият човек, Стъпил на Тулумбус. Но за това е още рано. Дядо не знае. Жорко е упорит почти като магаре, А пак мисли и затова час по-скоро трябва да Сменя скривалището си. За мен ви е страх, а за Пуфи не. Така ли? Ти, лошо момче. Не очаквах от тебе такива думи. Та Пуфи е най-добрият ми приятел. Тогава него как щяхте да жертвате? Как? Кой, кого да жертвам? Пуфи. Никак. Никога. Аз разчитах много на Пуфи. Аз вярвах в него. И ще ти кажа защо. Защото животните са по-издържливи от хората, По-лесно привикват към нови условия, Към нова среда, каквато е космосът. Жорко, къде хукна? Какво правиш? Не, не, не съм съгласен. Върни се. Забранявам. Не се безпокойте за мен, Професоре. Разчитам на вашата помощ. Вече съм в ракетата. Не, не, не и не. Ракетата няма да излети. Какво говоря? Ако аз не разреша полета от Земята, Той ще включи резервния двигател и пак ще излети. Траекторията на полета проверена, Видеофоните настроени, приемниците и предавателите Също. Устройството за излитане включено. Космонавт Жорко е готов. Жорко, Скафандъра, екипировката ти? Пропуснах да ви уведомя. Скафандърът беше само един, а не два, както знаете. Интересно, къде ли е другият? Професоре, да не губим време. Очаквам включване старт. Да, да. На добър час, Жорко. До скоро виждане. Внимавай. Включвам устройството за излитане.