С ракета на Тулумбус - част 4

Три, Две, Едно. Старт. Смело момче. Жорко, чуваш ли ме? Приемам на вълна седемстотин седемдесет и седма А. Приемам на вълна седемстотин седемдесет и седма А. Сигнали на вълна седемстотин седемдесет и седма А Приети. Скоростта на полета е нормална. Траекторията също. Жорко. Жорко, Сега наистина ти вярвам. Браво, момчето ми. Жорко. Жорко! Вълна седемстотин седемдесет и седма А приема. Вълна седемстотин седемдесет и седма А приема. Жорко, какво става? Вълна седемстотин седемдесет и седма А приема. Жорко, нападнаха ли те? Сигнали на вълна седемстотин седемдесет и седма А Приети. Докладва космонавтката Ваня. Ваня? Тъй верно. Няма никакво нападение. Само космонавтът Жорко се изплаши при появата на Втория пилот. Какъв втори пилот? За мен става дума. Но да продължа. Та той се изплаши и загуби Контрол над управлението на ракетата. Все още не е в състояние да го поеме. Това в момента върши втория пилот. Допълвам. Започва да се съживява. Грешка. Исках да кажа отново започва да възприема Нормално нещата, дори и мен. Професоре, професоре. Чухте ли? Чухте ли Ваня? Това е тя. Днес към всичките планети Тръгва нашата ракета. По пътеките незнайни Ще разкрия всички тайни. Там очакват ме другари За космическите гари. И се питам най-накрая Как ли те ще ни познаят? Няма дълго да ме чакат Там приятелите нови. Ето те с ръце ми махат, Да ни срещнат са готови. Браво, Браво! Доволен съм. Децата се справят отлично. Тук Земя, Тук Земя. Ваня, Жорко, Как се чувствате? Чудесно. Нормално. Летим и се премятаме в ракетата като футболни топки. А знаете ли защо е така? Разбира се, професоре, защото сме в безтегловност. А сме в безтегловност, защото тук в космоса няма Земно притегляне. Или както учените казват няма гравитация. Браво! Я виж ти. Интересно откъде си научила всичко това? Подслушването не винаги е лоша черта. Понякога то е проява на любознателност, Дядо. Не, не, не съм съгласен. Любознателност е... Чакайте. Долавям някакъв шум. Да не би да се е появила повреда в Ракетния двигател? Невъзможно. Прав си, дядо. Не е повреда, а един от твоите метеорити. Лети право срещу нас. Веднага пуснете в действие лопатките за отстраняване На метеорити. Те няма да свършат никаква работа. Метеоритът е голям. Променям траекторията на полета, Професоре. Браво, деца! Само части от секундата ви делях от страшния Сблъсък, от катастрофата. Ох, ох, като че ли ми прилоша. За какво говорех? Ще трябва да повикам лекар. Траекторията. Слушам, професоре. Сменям траекторията с Първоначалната. Ами сега? Дядо изглежда припадна. Ще мине доста време, докато се оправи. Какво ще правим по нататък без него? Ще трябва да се справяме сами. Сами ли казваш? Но аз... Прав излезе професорът. Подслушването и любознателността нямат нищо общо. Ето, ти си чула много неща, но половината от Тях не са ти ясни. Сигурен съм, че и траектория не знаеш какво е. Да, има, има нещо такова. Добре де, ще ти кажа. Траекторията в нашия случай е точно определения път На ракетата от Земята до планетата Толумбус. Я виж. Автоматичният предавател робот от командния Пункт на Земята подава сигнал "Внимание!" Наближавате Толумбус. Наближавате Толумбус. Приемете указания за възможно най-добро меко кацане На ракетата. Пристигаме. Погледни екрана. Това може би е Толумбус. Не бързай да се радваш. Предстои ни най-трудното. За претолумбяването ли говориш? Затегнете коланите. Повтарям, затегнете коланите. Така. Така. И тук всичко е в ред. Задачата изпълнена. Увеличете спирачната тяга. Слушам. Увеличете спирачната тяга. Слушам. Запазете пълно спокойствие. На добър час и меко кацане. Изглежда кацнахме сполучливо. Жорко, ние сме на Толумбус. Молчи.