С ракета на Тулумбус - част 5

Чуваш ли нещо? Тъй година след година движим тежката Машина. Горбовете тя ни свежда и тулумби Произвежда. Че владетелът ни гладен в яденето Няма равен. Няма радост в този край, щом работиме Без край. Трудим се до късен мрак все за този Дебелак. Празен ли му е търбуха, и насън дори той Груха. Тъй година след година движим тежката Машина. Трудим се до късен мрак все за този Дебелак, все за този Дебелааак. Трябва да се промъкнем до онези там големите казани. Ех, че работа! Това са същите краставички, които отвлякоха Пуфи. Или, или не. Май бяха по-едри. Те са. Са те изглеждали по-едри, защото са били със Скафандри. Какво ли има в тези огромни казани? Жорко, Тази най-дебелата краставичка изглежда много Ядосана. Престани с тези краставички. Имат си име. Тулумбийци. Добре де, И какво пръщолеви ядосания тулумбиец? Нищо не му се разбира. Ей, добре, че ме подсети. Трябва да включим автоматичния преводач. Сега всичко ще разберем. Хайде, хайде, работете, не мързелувайте. По-живо иначе Съ-съвсем ще ме ядосате. А когато съм Съвсем ядосан, знаете какво следва. Бой. Жорко, какво става тук? Изглежда сме сбъркали планетата. Нищо не сме сбъркали. Професорът и този път излезе прав. На тази планета не всичко е в ред. И никой да не яде тулумби. Кой хапна? Ко-ко-ко... Ти, ти, ти. Наказан. Наказаний, наказаний. Великият владетел на Тулумбус, Тулум Първи е гладен, Той е гладен, а вие още не сте приготвили Скромния му обяд. Три хиляди, само три хиляди тулумбички. Олелеее и какъв ли ще е този владетел, Който изяжда не три, не трийсет, Не триста, а три хиляди тулумби наведнъж? Слава на Тулум! Да живее Тулум! Слава на Тулум! Да живее Тулум! Да живее Тулум! Хей, ти, хей, дали си сироп? Много сироп. Тулумбичките трябва да плуват в сироп. И по-бързо, по-бързо, ти казвам. Сега разбрах. В тези казани има сироп. Тулумбиецът идва насам. Слава на Тулум! Да живее Тулум! Слава на Тулум! Да живее Тулум! Слава на Тулум! И какво е това? Какво сте вие? За нас ли говориш? Ние сме-Няма значение. Каквото и да сте, махайте се по-бързо. Ако ви е мил живота, ще загинете, Ви казвам. Ние... Нищо не съм ви казал. Слава на Тулум! Да живее Тулум! Да живее Тулум! Да живее Тулум! Тулумбиецо, почакай! Ние идваме от Земята, ей от онази далечна планета. Твоите братя откраднаха нашия Пуфи. Тулумбийците от армията на Тулум Първи не са мои Братя. Ние сме дошли с добри намерения. Търсим Пуфи, кучето Пуфи. Така кажете. Земният жител, за когото говорите, Вече ми е познат. Видях го днес двореца, Когато носихме закуската на Тулум Първи. Отвеждаха го в тъмницата с невидимите решетки. Никак не прилича на вас. И как да прилича? Пуфи е куче. Странно. Каква ли е тази тъмница с невидими решетки? Най-ужасната. Попаднеш ли в нея, Край. Дори дяволът не може да избяга. Невидимите решетки това са космически лъчи. Докосне ли ги някой, моментално загива. Ключът за прекъсвача на тази решетка е закачен на Една диамантена гривна. Тулум никога не се разделя с нея. Носи я на дясната си ръка. На гривната е закачен още един ключ. А той за какво е? Как за какво? За страшния магнит. Той е скрит зад подвижния покрив на двореца и Може да привлича жертвата от невероятно далечно Разстояние. о, не, не, не! Слава на Тулум! Да живее Тулум! Да живее Тулум! Да живее Тулум! Престани с тази слава. Тулум ви измъчва много, от вас дори погубва, А ти слава, та слава. Ние ненавиждаме Тулум, Но той има и пистолет с космически лъчи. За най-малкото неподчинение наказва жестоко. Той е могъщ, той е всесилен, непобедим. А ако ние все пак го победим?