Умното овчарче - част 6

Очите ми се примрежиха. Ще изброя тези звезди, които виждам от прозорчето, А другите... Небето е толкова голямо. Ако някой на село ми беше задал такъв въпрос, Щях да му кажа: Колко звезди има ли? Колкото мравки има в мравуняка или колкото зърна има В нивата. Да върви да ги брои. Нищо става. Сигурно е плъх. Не, Не, не. Трябва помогна. Отвори се дупка. Майче, ръка! Това беше ръка. Помощ, помощ! Не викай, не викай, не се плаши. Кой си ти? Човек или... Човек, човек, човек, разбира се. Помогни ми да разширим дупката, за да изляза. А ти кой си? Овчарче. А, Това кошара ли е? Този човек е луд. Ох, щях да се задуша. Не бой се, Аз съм затворник, но съм добър човек. От години копая този изход, за да избягам. Най-сетне успях. Къде съм? В една от килиите на царската тъмница. Как? Килия? Да. Пак килия. Ще полудея. Като къртица дълбах земята, за да изляза от една Килия и да вляза в друга. Господи, ако те има там горе, какъв грях извърших, Та ме наказваш? И аз не съм направил нищо лошо. А защо си тук? Защото не знам колко звезди Има на небето. Е, шегуваш ли се? Не. Царят ще ме държи затворен, докато му отговоря. А ти знаеш ли колко са? Кажи му колкото камъка има сипея, Колкото песъчинки има в морето, колкото капки в Реката, колкото бедни по земята. Аз съвсем се бях объркал. Бях почнал да ги броя. Да, да. Ти броиш, аз копая. Дано те пуснат. Няма нищо по-хубаво от свободата. Копнея да видя слънцето, да видя дърво, Птица, размахала криле за полет. Чичо. А? Хайде да помислим как да излезеш и ти оттук. Да, ама... Мен никой не ме пази. Сигурен ли си? Да. Аз също мислих за бягство. Вчера по това време дойде слугата на царя и Ме попита имам ли нужда от нещо. Аха. Мислех да искам пила, но прозорецът е високо. Да, да. И може да гледа към вътрешния двор. Би могло друго. Ако пак дойде, Кажи му, че си готов с отговора. Пазачът ще отвори вратата и тогава може нещо да Се нареди. Имам кливак. Ето. Ха, чудесен. Някой идва. Слугата е. Ще се пъхна в дупката, а ти метни дрехата Си отгоре. Нося ти яйца и месо. Измисли ли нещо? Да. Съобщи на царя. Браво! Тичам да му кажа. Слушай, слушай. Имаме съвсем малко време. Ако те пуснат и аз избягам, трябва да се Срещнем. Знаеш ли голямата гора на края на града? Да. А вековният дъб още ли седи? Да, в него има хралупа. Ще се чакаме там. Ако не дойда до разсъмване, Не съм успял, значи. Сигурен съм, че ще се Срещнем. Дано. Идат. А колко души са? Слугата и пазачът. Ти тръгни веднага със слугата. Хайде бързо да вървим при царя. Да знаеш как се радвам. Ей, момче, казвай сега колко са звездите? Това хлапе си забрави дрехата. Я, Дупка. О! Бум, бум! Да не си гъкнал? А така, така. Така устата ти е запушена. Ръцете и краката вързани, вратата отключена. Сбогом, мрак! На слънце, на свобода!