Откъси от Големанов: част II

Двете баби са го обикнали като свое родно дете, Пък и то ги обикнало. ги обикне. Де се казва от къс месо, от бедно дете. След смъртта на баба Мицка. Ама тя не е ли жива? Гледай сега, аз Какво ми говорят, ей това ми говори. Тя отдавна умряла бе. А, тя умряла. Шефката в лицето на баба Гицка вижда баба Мицка, Демек баба си, и й става мило, драго и Се трогва. Няма, за това ми разбира се. Кое разбира се? ясно. Кое е ясно? Онуй. Кое онуй бе? Е туй дето... Кое? Дето баба Гицка, като види майка си, Се сеща за баба си. Как, кой? Не баба Мицка, като види баба Гицка. Обърках бабите, бе. Баба Гицка е нашата баба, На Жуфка майка й. Тъй. Демек ето моя крак тука за баба Гицка. Тури и твоя крак за Мица. Ето Мица, ето Гица. Демек моя крак. Баба Гицка е живото звено между Нас. То малко ръждясало, ама... Такова нещо, няма такова нещо. Когато баба Гицка дойде тука, шефката постоянно идва С автомобил, бе. Взима я нагоре, Надолу, разхожда У-у-у. Енчо. Какво Дойде ми една мисъл. Каква? Баба Гицка да дойде ей тук. Ама защо ти е бе? Как защо е бе? Тя ще дойде, ние ще отидеме, шефката ще дойде, Ще се говори, ще се приказва. А бе косата, брада, не се ли докара по Тоя начин бе? Е, да де, ама нали говорихме преди това против Роднинството, дето викам. Това между нас никой не ни чул бе. Защо да кажа? Шефката има голямо влияние върху шефа. Тя му забърква във всичките работи. Всъщност тя управлява държавата. Тъй. Аз да я взема на моя страна, значи Взимам държавата, бе. Взимай държавата и да почваме Как няма да ходим. Енчо, бе, ей тъй, Както ме гледаш, кажи ми бива ли ме за Министър, бе? Момент да те огледам. Огледай ме. Ох, как да те не бива, Бе. Де да са всички министри като тебе. Хубаво е да си министър. Дявол да го вземе. Ммм. Власт, чест, слава. Министър Големанов с едри букви. Ще му измисля един завъртан подпис. Да не може да се чете. Ждуп. На най-високото стъпало, на върха. По-нагоре небе. Абе то големинството ни в кръвта, бе. Кой не наподобява на аз? Баща ми, дядо ми, аз. Все на първо място. Първо място. Ох, защо не е жив сега дядо? Да види най-малкия Големанчо. Из търсака станал министър. Листец, листец, зелен листец, букова Дърво. Страшно съм доволен от себе си, Енчо. Е, ми то се вижда, нали, запя ти. А, запея ли добър признак. Искай от мен каквото щеш. Ама сбърчи ли гей тия пусти вежди. Страшен съм. Характер такъв са помня от мъндзърко. Еми щом си тъй разположен, какво да ти искам Аз сега? Абе ти ще ми искаш... Що ги няма ония, бе? Да де, ама викам Да поговорим малко за мене сега, защото аз съм Отдавна в партията и не съм от последните. Ти ме знаеш. Знам те, ама... Не, това дребните се нареждаме все край вас Големите. Е, ама аз съм все край тебе. Избор ли дойде, каквото и все съм тука. Всичко хубаво, ама додохме на власт. Сега шефът за нещо повече от околийски управител не Ме цени. Аз отказах. Ти знаеш. Обаче сега ти ставаш министър. Познаваш ме, знаеш ме, цениш ме, Ще ме наложиш. Бъди спокоен, пфу, ще наложа. Наложи ме и много хубаво. Ти знаеш вече как става там. Окръжен управител, депутат и така нататък. Абе, Енчо, що ги няма ония, бе? Да де, защото съм отдавна в партията и нищо Ей по-едрячко, бе, все дребни неща става. И мен ми се ще тъй някой... Я дойти да видиш де се бе. Гледай сега, аз какво те приказвам, ти какво ми Говориш, бе. Абе дребни работи говориш, дребни Работи, ама ще изпуснеш шефката, бе. Е, по-вреде шефката. Тя пък няма да ти го Пусне в кърпа вързано. Батко Енчо, сега е моментът. Сега е моят момент, пък твоят момент ще видим Кога ще дойде.