Морето, ти и аз

В труден час, в изблик на Доверие, Ще дойдеш пак пред старото море. Ще ме попиташ "Как си?", Неуверено. И ще получиш Отговор "Добре". Ще ме попиташ "Как си?", Неуверено. И ще получиш отговор "Добре". Морето, ти и аз Ще млъкнем тримата. Ще гръмне в миг въпросът "Накъде? Накъде?". Далечната, недостижимата дойде, Дойде. Дойде И ето я стои учудена Пред кораба, пред тихата Вълна. Сред странните превратности на Бурята Настанала е странна тишина. Сред странните превратности на Бурята Настанала е странна тишина. Тя тръгва си по кея. Край на драмата. И може би така е По-добре, По-добре. И ще останем пак с морето двамата. Не е моряк морякът без море. Спокойна, независима и Строга Тя беше взела в своите ръце Големината На една Тревога, Сърцевината На едно Сърце. Големината на една Тревога, Сърцевината на едно Сърце.