Откъси от Големанов: част I

"Човечеството има едно неоспоримо действено оръжие Смеха. Срещу смеха не може да устои нищо." Марк Твен. Шефът навярно ще си дойде веднага. Още довечера ще дойде. И след един-два дена погребението. Само по-скоро да принесат онагова. Няма нужда там от разни церемонии, депутации. Да го хвърлят гроба, да го заровят. Тоя ми-Той веднага ще го нахакат вътре, това Е. Да. Само че след погребението нов министър трябва Да влезе в кабинета. Значи имаме време да подработим Работата. Време има, смисъл няма. А. Ами работата е тъй опечена, че министерството Като зряла ябълка бум право в устата ти. Абе тя и миналия път беше опечена, пък ябълката Падна в устата на Козета брада. Ама знам аз вече как стават тия работи. Няма да стоя със скръстени ръце, а ще друсам И ще бруля. О, ама тогава беше съвсем друго. Волята на шефа беше такава. Абе да не седях аз със скръстени ръце, тя Волята щеше да бъде на моя страна. Ама сега да ми се яви някой конкуренция. Ще го направя на пух и прах. Няма да се оставя да ми грабнат министерството. Абе то се знай. Ние и че скръстени ръце няма да седим, няма. Ще продумаме тук таме, ще драснем някоя статийка Където трябва. Е, то. Само че ти кажа и без друго по-сериозен кандидат От тебе няма. Няма. Няма. Кой, кой ще кажеш? Шевдаров ли? Аре стига тоя хайван, бе. Дай му само да вика по митингите, кряска. Хай стига тоя хайван бе. Или доктора? Докторът да си гледа болницата. Държавата не е болница. Така. Да не си пъха каката където трябва и Трябва. Някой от младите? Младите Те имат още много ляв да идат. Със жълто на устата държава не се управлява, Енчо. Добре де, кой остава тогава? Абе, Енчо, и аз това си мисля, бе. Тоз не иде, той не върви, той не увидва. Сега извинявай, ма някой по-такъв от мене си не Виждам. Еми как ще видиш, когато няма. Пак аз оставам, Енчо. Ти. Кой каквото ще да говори, аз оставам. Ти. Аз. Ти. Аз. Ти, ти, Ти оставаш, че си човек почтен. Почтен съм. Опитен си в партийните работи в Политиката, имаш състояние. Бедняците на управляват. Той няма един забит кол и стъпани ли го Министър? Мда. Той има ли нещо в тая държава, Та да трепери над нея, бе? Де ще Къде Му са парите, бе? Няма пари. Къде му е Имота, бе? Няма имот. Аз колкото пари съм давал За партии, де се намираме ние, бе. Мхм. Додето богатите не се намесят в управлението, Тая държава няма да прокопса. Помни ми думите. Е, що тъй си било открай Време. Целият свят така, трябва да у нас, бе. Министрите трябва да бъдат богати. Да. За да не бъркат държавната каса. Бръкнат ли вече та, то вече... То бръкнат ли един път, то туй не каса Вече. На туй отгоре да ни стане министър, а? Аха. Кажи, бе. А, че то тия-Тебе питам, Бе, кажи, бе. А, че то ако ти-Ама Какво се пулиш, бе? Отговаряй, Как няма да станеш, бе? Че това държава ли е? Кое е? Ей. Е туй България е, Ха. Както кажеш го знам. Че аз в двореца влизам И излизам като дома си, бе. Да. Те туй приятелство с царя какво си го Мислят? Ще остане без последствия. Да. Нимек влизам в двореца и излизам. Няма последствия. А. Айде, че това да не е тука. Ама. М, е. Или шефът ще вземе да измъкне пак някой роднина. О. Енчо, бе. Да. Държавата с роднинство ли се управлява, Бе, братко? Ох, ей туй е най-възмутителното. Сега виж, да назначиш чиновник свой роднина иди Дойди. Ама да направиш някой бездарник министър само Затуй, че ти бил роднина. Ей това не го Ама правят го. А, ама не вярвам. Правят Пък ако искаш да Знаеш, и аз съм роднина на шефа. Тъй Да, ама аз си мълча, бе. Аз не търся подпора в роднинството. Че не си казвал пред мене досега. Как да не съм споменавал? Не си, бе. Ни дума, бе. Не си. Баба Гицка. Е. Баба на жената. Тъй. Е нещо като сватя на бабата на шефката Баба Мицка. О. Баба Гицка баба Мицка са били Много добри приятелки. А. То затуй приятелството още горе там по тях Не край. Шефката отрано загубила майка си. О. И била отгледана от баба Мицка.