Умното овчарче - част 8

Ох, този коридор край няма. И сега накъде? Наляво, Надясно или направо? Чувам гласове. Пак може ще попитам как да изляза. А, Съветника. Бързо зад колоната. Ах, не ме видя. Какво ще получим? Половината. И косъм да не падне от главата му. Само парите. Дава честна дума. И че страшни мъже. За какви ли пари говореха? Съветника мъчмо ще прежали жълтиците. А сега незабелязано след тях. Най-после излязох. Сбогом, орли. Цял живот ще ви нося в сърцето си, А в беда ще ви викам на помощ. Нужна ми е вашата сила, вашата смелост. Няма никой. Дано да е избягал. Уф, уморих се. Къде ли са разбойниците? Пред мен или след мен? До разсъмване ще обърнат гората наопаки и ще ме Намерят. Аха, Ще се скрия в клоните на дървото. Ти, торбичке, ще стоиш тук, а аз горе. Някой идва. Той. Чичо, Насам, насам. Проклет корен. Ударих си крака. Внимавай. Къде? Под носа ти. Я. Я, това не е корен. Торба. Торбата с жълтиците. Помощ! Помощ! Украдоха ме. Крадци. Хванете ги. Помощ! Уплни го да не вика. Остави го. Да бягаме. Помощ! Чакай. Ей, ама кой вика? Момче, ти ли си? Сблъсках се с някакви мъже. Къде си? Къде си? На дървото. Слизам. О, ама направиха ли ти нещо? Окрадоха ме. Цяла торба жълтици. Ясно. Заспал си, докато ме чака. Гладна кокошка просо сънува. Аз сериозно ти говоря. Царят ми подари калпак Жълтици, а третият съветник прати двама души да ме Оберат. Ами да ги настигнем тогава. А, не, няма нужда. Задигнаха торба, пълна с камъни. Ами. Жълтиците сложих в пояса. Ама как ти дойде наум? Добре ги изигра. Слушай, я да бягаме тогава. Скоро ще разберат измамата. Да седнем малко. Не мога повече. Да. Ей, много злато, Рей, много злато. Ще рече човек, че си обрал царската хазна. Ама какво ще ги правиш сега? Ще отделя за мама. Тя е болна. Ще дам и на теб. На мен? А, откъде накъде на мен? А, ако не беше ти... Не, ако не беше ти, аз нямаше да съм На свобода. Ох, развиделява се и ще изгрее слънце. Знаеш ли, като излязох от затвора, светлината ме Обля и ослепи, сякаш хиляди остриета се забиха в Очите ми. С другите пари ще освободя чичо си. Седем години откак е в тъмница. А. Ще ми помогнеш ли? И аз лежах толкова. Ама чакай бе, кой е този човек? Сигурно го познавам. Майсторът, братът на силния. Какво каза? Чичо си, братът на силния. Ама как? Откъде знаеш за него? От мама. Аз съм син на... Господи, Господи, най-после те намерих. Ама, Не би ти... Да, моето момче, моето момче. Чичо. Ето най-ето същото чело и гънката на брадата. Цял на баща си. Ето белега. Той. Как ще се зарадва мама! Знаеш ли колко дълго ви търсих? Но майка ти беше избягала. И ето най-и твоите очи са сини. А малката, малката как? Жива ли е? Да, сега ще те заведа при Тях. Ох, как ще се зарадват само! Ето селото там долу. Иска ми се, иска ми се да хвръкнем. Трябва да стигнем преди тей с мен. Ей, всички спят и всичко си е както по-рано. Животът си тече, само баща ти го няма. Кажи ми, тия, дето спят, дето живеят кротко и Мирно, спомнят ли си някога за него? Спомнят си. И приказки разказват, И песни пеят.