Умното овчарче - част 7

Ъъъ, какво ще кажете? Харесва ли ви отговорът? Последното не е вярно, царю. Бедните са много по-малко от звездите. В нашето царство да, Но съседното е пълно с голтаци. Прощавам ти. Имаш право на три желания. Кажи какво искаш. Мама е болна. Има нужда от лечител. Ще има всичко, каквото потрябва. Ти си добър син. Второто ти желание. Да освободи затворника. Но ако избягал, ще му навредя тогава. Царю, Искам да пуснете на свобода тримата овчари от нашето Село. В никакъв случай, Ваше величество. Това са опасни бунтовници. Говорили, че ги ограбвате. Аз обещах да изпълня три желания на момчето и Моята дума е закон. Да бъдат веднага освободени. Отсечете на всеки дясната ръка, Та да не може да вади нож срещу мен И вас. хе-хе-хе. А сега, момче, искай нещо за себе си. Стига си мислил за другите. Искам. Искам да уча занаят при майстора, който е изковал Орлите при главния вход на двореца. Това желание не мога да изпълня. Майсторът, Майсторът почина. Аз не зная. Мислех, че е млад, Силен и красив. Занаят би могъл да научиш при най-добрия златар в Царството. Виж короната. И тук има орли. Не ти ли харесват? Великолепни са, но са Мъртви, студени, някак съвсем послушни. А орлите на вратата летят като истински. Тези са слуги, а онези господари. На мен ми са нужни слуги. Господарят на тази земя съм аз. Мислите ти не ми харесват. Върви си. Овчарчето има право на още едно желание, Ваше. Прав сте. Какво искаш още? Нищо. Царю. Наградете богато овчарчето. Така мълвата за вашата доброта и щедрост ще се Носи от село на село и от град на Град. Да, но аз не съм щедър. Можете да бъдете с парите на третия съветник. Чудесно! Момче, дай си калпак. Напълнете го догоре с жълтици. Но това са много пари. Аз нямам толкова. Няма нужда. Изсипете кесията в калпака и пратете Слугата за още. Приятно е да купуваш хора С чужди пари. Ти го измисли. Завиждаш ми, че имам пари, Ти нямаш. Пари нямам, но ум имам в главата, Шарено агне. Скъпичко ти излезе. Дай си калпака. Никога не съм виждал толкова пари. Колко много тежи! Вземи си от жълтиците. А, не, не, не, те Са твои. Заслужил си ги. Направи ми една услуга. Каква? Кажи ми, ковача наистина ли е умрял? Не. Лежи затворен в тъмницата вече седем години. Защо? О, слушай да ти разкажа. Дворецът беше вече изграден и майсторът изковал Орлите. Сам ги виждаш. За чудо и приказ. Един ден. Царят. Царят. Отдръпнете се. Оставете път. Царят. Царю, Вижте какво чудо е тази желязна врата. През нея ще влизате след славни победи. Да. Да, вратите са хубави, Но орлите... Къде е майсторът? Майсторът. Майсторът. Майсторът. Тук съм, господарю. Да, Тръска е работата ти, майсторе. Нахалני са тези орли. Дяволът е вливал сили в ръцете ти, Не Бог. Свободен си. Платете му. Занапред аз ще нареждам къде, какво и как да Се строи. Ти можеш да кажеш къде, Царю, но как не можеш, защото не знаеш. Хубост по заповед не става. Всички онемяха. Царят и той мълчи изведнъж се развика: На бесилото, На бесилото! Чак заекваше от яд. Стражите се спуснаха и хванаха ковача. Не го обесиха, но така ще си умре в Тъмницата. Та това е то. Майсторът имаше ли белег на Бузата? Белег? Ти откъде знаеш? Чувал съм. Трябва да си вървиш. Един съвет. Бягай с парите далеч оттук. Това той. Той е изковал тези могъщи орли. Трябва да го освободя на всяка цена, да се Махнем оттук. Ох, от коя врата влязох? Една, Две, Три и три от другата страна. От първите две излязоха царя и съветниците, Оттук слугата. Напред към третата врата.