Часовник с кукувичка

Добър ден. Добър ден. Извинете, искам да купя този часовник. Колко струва? Кой часовник? Ето този там. О, това е часовник с кукувичка. Именно, часовник с кукувичка. Моля, опаковайте ми го. Ама как така да го опаковам? Това е часовник с кукувичка. А виждате ли кукувичката? Не. По тази причина аз не мога да ви Го продам. Защо? Затова, защото този часовник е с Кукувичка, а пък е без кукувичка. Как така? Ами така. Кукувичката се е счупила и Се е загубила някъде. А, ами няма значение, ще Го взема без кукувичка. Да, но цената на часовника е с кукувичка. Тогава пък аз ще ви го заплатя като часовник С кукувичка. Вие не може да ми го платите Като часовник с кукувичка, защото кукувичката я Няма. Цената му е с кукувичка. Добре, но така ще вземете повече пари от мен. Аз ще плащам за часовник с кукувичка, Макар че няма кукувичка. Моля се, не мога да ви взема пари за Кукувичка, когато няма кукувичка. При нас всичко е точно, прецизно, другарю. Ами ако стане една ревизия? Ами това е държавен магазин. Какво си мислите вие? Хаха, другарю, другарю, Сетих се. По някаква случайност у дома имам една Кукувичка, останала от един стар часовник с Кукувичка. Да. Защо не я купите от мене, Да я сложите на часовника, който е без кукувичка И ми го продадете като часовник с кукувичка? Да, да. Не може. Не може. На нас ни е забранено да купуваме Кукувички от частни лица. Ей, да му се не види. Лоша работа, другарю. Лоша работа, така е. А знаете ли, Имам една идея. Да, кажете. Моля, купете тази кукувичка, която е вкъщи от мен. Защо ми е? Не ми трябва тази кукувичка. За себе си може да я купите, нали, като Така частно. Да, частно мога. Като частно лице мога. Виждате ли? Тогава слушайте. Значи вие купувате от мен тази Кукувичка. Да. Слагате тази, вече тя е ваша Кукувичка, в държавния часовник... Да.... който е без кукувичка. Да. Нали така? Да. И ми го продавате по Цената на часовник с кукувичка. Да. А, така. Да. А пък аз ще ви върна парите за тази Кукувичка. Разбрахте ли? Не. Ахаха. Ама другарю, слушайте още един път. Да. Значи вие купувате от мене кукувичката. Слагате тази кукувичка в държавния часовник. Слагам я държавния часовник. го продавате по цената На часовник с кукувичка. Да. Аз от своя страна ви връщам парите за Кукувичката. Разбрахте ли? Да. Изключено. Аха. Дума да не става. Забранено ми е да продавам Часовници с частни кукувички. Момент, момент, момент. Аз виждам тука един часовник с кукувичка. Как този часовник с кукувичка? Това е личен часовник с кукувичка. Клиентът го е донесъл да му прибавим още една Кукувичка. Ама значи имате кукувички, Другарю. Имахме кукувички, сега вече нямаме Кукувички. А, другарю, знаете ли какво? Да. Ще откачите кукувичката от личния часовник на Клиента. Ето така. Ама как така, другарю? Какво правите? Не, не, не, момент. Ето, слагаме я настрана. Да. Това е държавна кукувичка, нали така? Държавна. Да, държавна. Аз я купувам. Да. Сега ще поставите държавната кукувичка в Часовника, който аз искам да купя и който е Часовник без кукувичка. Без кукувичка. Ето така. Така. И сетне ще ми го продадете Като часовник с кукувичка. Ясно, нали? другарю, вие, вие сте немислящ. Казах ви, че тука тази кукувичка не може да Се сложи от държавен в частен, от държавен в Частен. Аз ще ви продам пък моята частна кукувичка, Която вие ще сложите на часовника на клиента. Да, ясно. Добре. Ясно. Разбрахме ли се? Ясно. Така става ли? Става. Дайте ми трийсет лева. Колко? Трийсет лева. Моля, момент. Ето, заповядайте. Заповядайте. Благодаря много. Така. Благодаря много. Ето ви и разписката. Е, няма проблем. Така. Моля ви се, другарю, вие какво правите? Как какво? Махам кукувичката. Аз от дете не мога да понасям часовник с Кукувичка.