Аз съм Българче: част 2

Ония дни Бяха дни на плач, Защото има ли нещо по-горчиво от изселването и По-тежко от раздялата с родни? Когато споменът за отечеството и близките пробожда Сърцето като жило. И ето, Прегръщаха се. Срещания огласяха местността. Сред тях, Подпирайки се на жезъла, вървеше пеш великият Евтимий, обливан в сълзи и с душа, Наранена от хиляди стрели. Но не от тях страдаше той, нито от болест И старост беше сломен, а защото бе изтерзан от Страданията на хората и от крехката възраст на Децата. И когато стигнаха до мястото, където въпреки Желанието си пастирът щеше да се раздели с тях. О, кой без сълзи би си спомнил това? Всички паднаха в краката му, обливаха ги с дъжд От сълзи, допираха устни и лица, Целуваха му ръка, наричаха го пастир и учител, Чадолюбив баща и раздялата си с него Смятаха за раздяла с душата. Едни от жените слагаха пред него децата си, А други, които бяха по-близо, се удостояваха да се Докоснат до ръцете му. Трети до дрехата му, която напояваха с горещи сълзи Като някоя ръка на светец. Други поради силната вяра изтръгваха тревата, На която стоеше. Някои пък притискани от народа, Като не можеха да се приближат с вопля на Горчивите сълзи, молеха отдалеко за последен Благослов и прошка искаха, понеже предчувстваха в Душата си, че няма вече да го видят жив. Вънемлете ви, Читатели слушатели, роде български, Който ревнуете и усърдствувате по своего рода и по Свое отечество българское, и желаете разумети и Знати известно заради своего рода българского и за Ваши отци и преотци, и царове, Патриарси, и святих, како се изпрво поживели И приишли. Аз, Паисия, Йеромонах и проегумен хилендарски, Събрах и написах от руските прости речи Преведох на българските и славянски прости речи. Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя Български род, че няма наедно събрана история за Преславните деяния от първите времена на нашия род Светци царе. Така и много пъти сърбите и гърците ни укоряваха, Че нямаме своя история. Четете и знайте, За да не бивате подигравани и укорявани от други Племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и Много труд употребих да събирам от различни книги Истории, докато събрах и обединих историята На българския род в тая книжица за ваша полза И похвала. Написах я за вас, Които обичате Своя род И българското отечество.