Аз съм Българче: част 1

Витош ливada Зелена като град Бървипал. Витош Ливada е зелена като що Най-лубяна сведа, насвета. Витош ливada е зелена Като що най-лубяна Сведа. Тамо аще отгоvorя На Семенийту на тлен. Де утистам Черно Море, сему туме и сведлен, туме и Сведлен. Де утистам Черно Море, сему туме и Сведлен. Аз Съм българче. Обичам наште планини зелени. Българин да се наричам първа радост е за мене. Аз съм българче свободно, в край свободен аз живея. Всичко българско и родно любя, Тача и милея. Аз съм българче и расна в дни велики, В славно време. Син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко Племе. Стара планина. Де Върлица ти върша, Вони страхи стара Планина. Де Върлица ти върша, Вони страхи стара планина. Бяла спретната къщурка, две липи отпред. Тука майчина милувка сетих най-напред. Тука под липите стари неведнъж играх. Тука с весели другари скачах и се смях. Къщичка на дните златни, кат свиден и мил. И за царските палати не бих те сменил. Слушайте сега С целия си ум. Слушайте, Цял славянски народе. Слушайте словото, Защото от Бога дойде Словото, Което кърми човешките души. Словото, което крепи сърцата и умовете. Словото, Което подготвя да познаем Бога. Както без светлина не ще има радост за окото, Което вижда цялото Божие творение, Но всичко не е ни хубаво, ни видимо. Така и всяка безкнижна душа не вижда добре Божия Закон. Писание, духовния закон, Закона, който открива Божия рай. Обаче нека прибавя и своята притча, Като казвам голям ум В малка реч. Голи са без книги всички народи, Не можейки да се борят без оръжие с противника На нашите души и готови са за плена на Вечната мъка. Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш кой ви е Създал буквите или превел книгите, Или в кое време, То рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, Като речеш кой ви е създал азбуката или превел Книгите, всички знаят и в отговор ще рекат: „Свети Константин Философ, наречен Кирил. Той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат Му Методий.“