Аз съм Българче: част 3

Родна реч, омайна, сладка, що звучи навред край мен. Реч на мама и на татка, що говорим всеки Ден. Тя звънти, когато пея, в радостни игри ехти. Вечер приказки на нея баба тихо ми реди. И над книгата унесен родна реч ми пак шепти. Милва тя кат нежна песен, като утрен звън трепти. Родна реч ми пак шепти. Милва тя кат нежна песен, като Утрен звън трепти. Родна реч, омайна, сладка, що звучи Навред край мен. Реч на мама и на татка, реч, що Повтарям всеки ден. Българите родят възродени. Към светла бъднина върви. С нежността та сила нова стъпалата Си ги поднови. Върви към мощната просведа. Светловната орда върви. От душите й извор наводен. Напред и все напред върви. От душите й извор наводен. Напред и все напред върви. Напред, де науката е слънце, което Във душите грей. Напред, де родността не пада, там, Дето знанието живее. Не злез нашия ти ден славен. Облез историята веч. Не носят другите славяни кръстос И дух все с онзи веч. Не носят другите славяни кръстос и Дух все с онзи веч. Действо дусите нам, братя, на сърце в Ада лите ни. По минало не забравимо, през Свещени старини. България остана вярна на Нас с онзи то завет. Тържествено и до страданье, и в Горчи подвизи без чед. Тържествено и до страданье, и в Горчи подвизи без чед. Език свещен на моите дети. Език на мъки, стонове вековни. Език на тая, дето ни роди. За радост не, за ядове отровни. Език прекрасен, кой те не руга и кой те Пощади от хули гадки. Слушал ли се някой досега в мелодията на твоите Звуци сладки? Разбра ли някой колко хубост, мощ се крие в Речта ти гъвкава, звънлива? От руйни тонове какъв разкош, какъв размах и Изразителст жива? Ох, аз ще зема черният ти срам и той Ще стане мойто вдъхновение. И в светли звукове ще те предам на бъдещето Бодро поколение. Ох, аз ще те обриша от калта и в Твоя чисти блясък ще те покажа. И с удара на твойта красота аскулниците твои ще Накажа. Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови красоти. Тук весели долини, там планини гиганти. Земята пълна с цвете, небето със брилянти. Отечество любезно, как хубаво си ти! Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти събираш в едно всички блага и дарове. Хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове. На изтокът светлика, на югът аромата. Горите ти са пълни с хармония и хлад. Долините с трендафил, гърдите с благодат. Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?