Аз съм Българче: част 4

Благодаря ви, брате мили, за честта. Няма по-голяма радост за мене стар хъш, Отколкото да се намирам между вази свои братя. Нашите славни битки в отечеството България ги помни Народът. Те разбудиха народа и му вляха в сърцето желание За свобода и за правда. Но ще кажете кой днес ни зачита? Кой ни признава? Мирувайте! Ние сме човеци, ние сме българи. Ние изпълнихме нашата света длъжност към Отечеството. Нищо повече. Какво ни трябва друго? Пари ли? Пари не щем. За пари не сме проливали кръвта си, защото е По-скъпа от всички пари на влашките богаташи. Имот ли искаме? Или рязахме наши имоти, Къщи доброволно? Ние нямаме потреба от имоти. Ние се жертваме за свободата на България и ако Найдем отплата, то тя ще бъде освобождението на България. Ни повече, ни по малко. И те ходеха често на брега на Дунава И гледаха зелените хълми на България. На, Тя е там, Усмихва им се, Вика ги, говори им, показва им небето си, Показва им огнищата им, възпоменанията им, Мечтите им. Дунавът величествено и тихо се синее между тях и Нея като една бара. Една крачка само и в нея са. Един вик само Ще ги чуе. Как е близко и как е далеко. О, Българио, Никога не си тъй мила, Както кога сме вън от тебе. Никога не си тъй необходима, както когато ти изгубим Безнадеждно. Оздравствуй ти, Русийо мощна! Светът трепна от твоя глас. Скокни, царице полунощна! Зовем те ний. Ела към нас. България сега те вика. Часът настана. Твой завет и твойта мисия велика да Ги изпълниш в тоя свет. Затуй си ти прочута, славна. И друга нямаш с тебе равна. Затуй обхващаш полусвет, царства, Народи, океани. И нямаш изглед, край и чет. Затуй те Бог до днес отбрани от толкова беди И душмани. Затуй можа да съкрушиш Мамая хан и Бонапарта. Затуй врага си ти страшиш, Кога те гледа и на карта. Затуй зовеш се ти света, затуй те любим кат Баща и чакаме като Месия. Затуй си ти Русия. Българио, Обичах те, когато бе робиня и влачеше позорния Хомот. И всеки зов към по-добър живот над теб Минуваше кат през пустиня. Обичах те, кога изгря над теб зорницата на твойто Пробуждане. Духовна светлина и просвещение за тебе Станаха насъщний хлеб. Обичах те, кога ярем да счупиш, Ти меч изтегли в неравен бой и с жертви Страшни, скъпи и безброй успя си бъдещето да Изкупиш. Обичах те, когато заблестя свободата над Твоите Балкани, кога над твоите пепелища рани Живот разкошен бурно зацъфтя. Обичах те в твоите смутни дни и в трусовете Страшни, що изпати, когато в късо време преживя ти Навек тревогите, безчет злини. Обичам те и днес, кога забрави задачи светли и Уроци зли, на жажди бесни диви крамоли да станеш Поприще се ти остави. Кога си жадна да чуеш бодър зов, О, майко бедна, майко безпокойна! И повече от сявгаш си достойна за плач, За порицание И любов.