Един неугаснал прозорец

Винаги преди да заспя Виждам в тъмнината един неугаснал прозорец, Сякаш загледан в мен. Там живее онзи, който обича думите, Който сътворява думи. Поетът, Поетът, който може би мисли за мен. Той мълчи в нощта, Не спи. Нима Не познава покой? Защо Мълчи? Защо Не спи? Какви пространства Съзира той? Сам ли е там? Нима е пленен От блян и от мисъл за Ден? Мълчи в нощта Като екран На мислите. От нежен блян огрян и вижда пак Стихове, Пак звуците Камбано се тълпят Отпред, пак Думите без глас извайват Образ, глед. И планина, и небе, и Поле В един прозорец. И Мисълта за криле за Мен. И свобода, и ръце, и Любов в един прозорец. И Зазорява деня. Той Не е сам. От мен е пленен. От моята мисъл за Ден. За мен не спи. За мен блести Като екран. От нежен блян огрян и вижда пак стихове, Пак звуците Камбано се тълпят Отпред, пак думите Без глас извайват образ, Глед. И планина, и небе, и Поле В един прозорец. И Мисълта за криле за мен. И свобода, и ръце, и Любов в един прозорец. И Зазорява деня.