Не в думите е щастието

Знам, знам, отишъл би за мене на Края на земята и в ада чак дори. Знам, знам. Любов като вселена към мене в сърцето ти Гори. Ти уж изглеждаш толкова умен, а всичко Туй повтаряш за кой ли вече път? Не, недей. И нека тези думи в старите романи да си Останат. Виж навсякъде край нас Без шум, без глас, във простота И дървета, и цветя, И птици как се любят пак. А отровни от шум, От суета Са нашите дни. А не можем като тях, Не можем да сме ний. Аз знам, не ще съм по-щастлива, Дори да идеш в ада наистина за мен. Стой тук и нека мълчаливо Делим искри и радост всеки ден. Виж навсякъде край нас без шум, Без глас, във простота И дървета, и цветя, И птици как се любях пак. Да прогоним всеки шум и Суета От нашите дни и да бъдем като Тях Тъй искрени и ний, Тъй искрени и ний.