Мой стари капитане

Мой стари капитане, Тъй весел и навет. Ти гледаш младостта ни От своя млад борд грей. Ти пак си вдигнал сплав Над Своя сетен бряг. Променят се брегът и Хората, и къщите. И само чувствата и Мислите Са същите. Тъй тоя залез бял Докрай прелял в сърцата ни. Тъй тези кейове, Улици И страдни. Мой стари капитане, Кой тъй ли отреки, Че Твоите океани Друг някой ги прести? И този някой друг Твой син е или внук? Променят се брегът и Хората, и къщите. И само чувствата И мислите Са същите. Тъй тоя залез бял докрай Прелял в сърцата ни. Тъй тези кейове, Улици и Страдни. Тъй тоя залез бял Докрай прелял в сърцата ни. Тъй тези кейове, Улици страдни. Тъй тези кейове, Улици и страдни.