Кога идем любе ле - Донка си платно белеше

Кога идем, любе ле, двама на сбор, Двама на сбор, любе ле, на хорото. Кога идем, любе ле, двама на сбор, Двама на сбор, любе ле, на хорото. Ти се хващай, любе ле, ти до мене, Най-се хвани, любе ле, срещу мене. Вдигни очи, любе ле, погледни ме. С къси вежди, любе ле, намигни ми. Да са пукат, любе ле, душманите, Хе ми моите, любе ле, хе ми твоите. Да са пукат, любе ле, душманите, Хе ми моите, любе ле, хе ми твоите. Дене, мари, Шарлия любиш, дене, Мари, път боса ходиш, дене, мари, Остави него, дене, мари, залюби Мене. Дене, мари, аз ще ти купя, дене, Мари, чеклии шарени, дене, мари, Чеклии шарени, дене, мари, колан Копринен. Дене, мари, ти ще ги носиш, дене, Мари, аз ще те гледам, дене, мари, Кат по двор ходиш, дене, мари, Премененичка. Донка си платно белеше, мари, край Тихи Бели Дунава. Иван си стадо караше, абре караше Да го продава. Донка на Иван думаше, мари, „Бай Nele, бате Иване, полеко Карай стадото, абре да не ми изгазиш Платното.“ Платното ми е даровно, абре Даровно, ще е съдбовно. Наскоро ще го дарявам, абре на Секър и на секърва.