Усмивки от вчера

Помня онзи ден, В който целият град, Тих, обикновен, Бе за нас така познат. Всеки ъгъл стар Бе с наивен чар. Всеки двор бе простор, Който криеше мечти. Помня този звън От лагерна навън. И деца без чеп Чакаха добър късмет. Син, червен и бял, Весел пъстра гал Обеща много смях, Щом при него спрях. Ах, на сън дори дочувам аз Мелодия от онзи час, Усмихната и влюбена, мелодия Изгубена. Такава съм, каквато бях. И още знам какво е смях. Дори в минути на тъга той пак ме Стопля досега. Помня онзи ден, В който целият град, Тих, обикновен, Бе за нас така Познат. Всеки ъгъл стар Бе с наивен чар. Всеки двор бе простор, Който криеше мечти. На сън дори дочувам аз Мелодия от онзи час, усмихната И влюбена, мелодия изгубена. Такава съм, каквато бях, и още знам Какво е смях. Дори в минути на тъга той пак ме Стопля досега. На сън дори дочувам аз Мелодия от онзи час, усмихната и Влюбена, мелодия изгубена.