Разговор с един разбойник

Хей, разбойник, погледни ме и не стой, Не стой така. Казвай бързо свойто име, Давай ми ръка. Ето аз ще те превържа. Ах, че вироглав! Избърши сопола бърже с кърпа, не с ръкав. Има тука и аптека, има Фармахим. Пешеходната пътека с тебе ще я прекосим. Ей тогава, щом не искаш сбогом и здравей. Раната ще понапишкаш и ще оздравееш. Туй го знам от мойта баба. Сигурен мехлем. Впрочем вече с тебе трябва, Трябва да се разберем. Много хилави растете и с капризен, Труден нрав. Глезите се, не ядете. А не съм ли прав? Имаш ли пиано с ноти и велосипед? Тровят те с антибиотик. Всичко ти е fret. Ходиш в детската градина, мразиш кашкавал, Ама циганска милина май че още не си ял. Малко олио в филийка ръси се със сол, Не се слага в чинийка, не седиш на стол И със другите момчета знам, Делиш милината на пет. Спускате се край морето До поне без милет. А със топка от квартали май не си играл. Няма лека нощ, деца и няма, няма федербал, А излиза ни соленко вашият инат. Глезим ви по Махаренко. Няма резултат. Наши умни животинчета, мили и наври. Сто процента вундеркиндчета и повече дори. Идвайте да ни отричате, ала не съвсем-съвсем, Че от вас ний няма никога да се отречем. Хайде, тръгвай си, разбойнико, Аз съм вече уморен. И живей, мой малък бойнико, по-добре Живей от мен. На, На, на, на, на, На. И живей, мой малък бойнико, По-добре живей от мен.