Ти

Ти, Ти си най-светлото облаче В моето небе. Ти, Ти си най-голямата радост В моите Радости. Ти, Ти си най-светлото облаче В моето небе. Ти, Ти си най-голямата радост В моите Радости. Когато ме грабне лавината на твоите Ласки, Когато умирам в примката на твоята прегръдка, Когато заспивам в люлката на твоите Ръце, Аз ставам безтелесна. Ставам без дихання. Ставам синя звезда. Ставам вечерен вятър, Който Шепне. Ти, си най-светлото Облаче В моето небе. Ти, Ти си най-голямата радост В моите Радости. Ти, Само ти си човека, Когото съм обичала. Ти, Само ти си човека, Когото ще Обичам. Ти, Само ти си човека, Когото съм обичала. Ти, Само ти си човека, Когото ще Обичам. Ти, ти, ти, само ти си Човека, Когото съм обичала. Ти, само ти си Човека, Когото ще Обичам.