Христо Кидиков

Казват, че земята ражда Жито. Песни ражда гордият Балкан. Ражда хора смели, Даровити. Яки балканджии с весел план. Сянка орехова, родна Стряха. Своя Левски още нощем чака. Порти манастирски огън Вечен. Орешак за винаги наречен. Порти манастирски огън Вечен. Орешак за винаги Наречен. Нека да разпалим весел, весел огън панаирът. Майсторите на света в едно сърце събира. Четири ръце земята радостно сега издигат и за тебе, Бащино градина, здравица се вдига. Празник да разпори тежки, тежки порти манастирът. В шарените столни всеки радост да намира. На софрата да се лее люта, греяна ракия. В твойта орехова сила хубост да се крие. Аленото знаме тук развяли. В трудно време, в непокорни Дни. Първите селяшки комунари. С вяра за честити бъднини. Гордо се издигат Върховете. Майстори се раждат синовете. Грей в очите дарба, чуден план. Дар дарен от стария Балкан. Грей в очите дарба, чуден план. Дар дарен от стария Балкан. Празник да разпори тежки, тежки порти манастирът. В шарените столни всеки радост да намира. На софрата да се лее люта, греяна ракия. В твойта орехова сила хубост да се крие. Нека да разпалим весел, весел огън панаирът. Майсторите на света в едно сърце събира. Четири ръце земята радостно сега издигат за Братство, и за мирна здравица се вдига.