Дъга на детството

Ни като деца просто на шега Минахме веднъж под една дъга. Аз поисках да бъде наша тя И с усмивка да свети вечно в пътя ни. Пела слънцето в твоята коса. Пела слънцето в твоята коса. Но защо с дъгата тръгна си и ти? Край реката търся още твоите следи. Де избягаха в миг онези две деца След дъжда? Но защо с дъгата тръгна си и ти? Край реката търся още твоите следи. Де избягаха в миг онези две деца След дъжда? Щом дъгата в пламенна света Ще събуди пак детската мечта да Преминем под нея на шега. Тя е малко небе от детски спомени. Но ще станем ли пак за миг деца? Но ще станем ли пак за миг деца? Но защо с дъгата тръгна си ти? Край реката търся още твоите следи. Къде избягаха в миг онези две деца След дъжда? Ни като деца просто на шега Минахме веднъж под една дъга. Но ще станем ли пак със Теб деца? Е-е-е.