Нашият валс

Морето, което остана от мен, веднъж ме Погледна със поглед зелен. Веднъж ме прегърна и в него познах момчето, Което пристигна със смях. Не беше морето със поглед зелен. Навярно момчето стоеше пред мен. Тогава в ранния утринен час навярно момчето Изрече на глас: "Ако вярвате на Себе си, непременно ще повярвате и на мен". Защото с гласни сини Ветрове от ранни зори тук морето ни зове да Бъдем добри. Знай, нашето море под южното слънце блести. На, на, на, на. С гласни сини ветрове от Ранни зори тук морето ни зове да бъдем добри. Знай, нашето море под южното слънце блести. Вървяхме тогава по пясъка чист. Над залива светеше пътят сребрист. И полет на птица, и вик на сърце, И звук на целувка, и жест на ръце. Над залива светов дойде радостта. Над залива просто изгря любовта. Защото момчето със поглед зелен обгърна ме Нежно и тръгна със мен. Ще кажете навярно, че това вече отминала история. Да, Но аз не мога да я забравя никога. Защото с гласни сини ветрове От ранни зори тук морето ни зове да бъдем Добри. Знай, нашето море под южното слънце Блести. На, на, на. С гласни сини ветрове от ранни зори тук морето Ни зове да бъдем добри. Знай, нашето море под южното слънце блести. На, на, на. На-на-на-на-на-на-на. На-на-на-на-на. На-на-на-на-на-на-на. На-на-на-на-на. Знай, нашето море под южното слънце блести, Под южното слънце блести.