Към една икона

Защо ме гледаш тъй от срача На тази свята тишина? Усмихваш се или пък плачеш? Светица или пък жена? Защо в невинното си тайнство чрез мен отправяш своя Зов? Да водя вече мъртъв майстор, създал те с толкова Любов. Не те е сътворил небесна. Създал те от кръв и плът, каквато някога си Блеснала в лъживия му земен път. Не те е сътворил безгрешна. Създал те е от светилня, да мога живи да Те срещам и да те разпознавам в тях. Така, истинска ще светиш Над всички други временно. И ще ми нося Вечно, Вечно какво да Мислиш За Тая