Композиция по откъси от статии и фейлетони от Христо Ботев: част 1

Освен физическата сила, Народът трябва да излезе и със своето морално Оръжие. Журналистиката е едно от първите средства за Революцията. Послушайте, мои мили гълъбчета, Моите старешки съвети и възползвайте се от Обстоятелствата. Който от вас остане без работа и няма с Какво да живее, който от вас изпадне и не Може да прехрани жената си и децата си и Който от вас има намерение да стане благороден Просяк и да живее по-лесно от неблагородните Просяци, ние го съветваме или да стане учител, Или да пише различни книжки, или да издава вестник. Тия три занятия са и лесни, и полезни, И честни, и сити. А нашата публика? Не грижете се за тая публика, за тая публика Между октопода и шопските цървули в Мраморно море, Между кокошката и гаргата и между Мемиш паша и Нютона не съществува никакво различие. И така, купете си пера и мастило и захванете Своите занятия колкото се може по-скоро, Защото днешното развитие на българския народ е Най-благоприятно за врабците. Слушайте и това: ако някой се осмели да ви Каже, че сте бездарни, че сте луди, Че не знаете какво говорите и че мозъкът ви Се намира в петите, то го изпсувайте с хамалски Виражения. Наречете го шпионин и народопродавец. Кажете му, че той е продал съвестта си и Перото си на японците, на абисинците. Това е все едно. И помолете публиката да го Не слуша и да не приема думите му за Факти. Журналистиката е едно от първите средства за Революцията. Слушайте, братия, Врабци и цацугери, аз мога да ви уверя, Че ако послушате съветите ми и ако се възползвате От обстоятелствата, то вашата прехрана е обезпечена И вашето име ще да се почита и уважава От възток до запад. Но тежко ви и горко ви, ако похвалите някой Сиромах, някой хъш или някой западнал търговец. Ако направите подобно престъпление, То работата ви е спукана. Чорбаджиите не обичат ония писатели, Които турят имената им на един ред със сиромасите. Вардете се. Слушайте още и това: Ако някой чорбаджия ви помоли да го не хвалите Във вестника си и да го не срамите пред Ония, които познават неговите несъществующи Благодеяния, то вие го не слушайте. Маслото не разваля яденето, а похвалата не Произвожда пагуба на кесията. Кроткото агне от две майки суче, Говори българската пословица. А в пословиците се заключават стари истини. Хвалете и не бойте се. Хвалението не иска хляб и топли обуща, А за лъжите не вземат нито гюмрюк, Нито бедел параса, нито и пътен данък. Вашата стока ще се продава без акциз и без Полицейски надзор. Следователно вие и вашето Домочадие можете да бъдете съвсем спокойни. А ако някой от вашите граждани направи някое Беззаконие и ако тоя гражданин ви плаща акуратно за Годишното течение на вестника, то и такъв случай вие Сте обязани да премълчите и да не говорите за Това беззаконие. Ако премълчите, То няма да ви се отяде от езика. А ако не премълчите, то няма кой да ви Каже аферим. Журналистиката е едно от първите средства за Революцията. После мълчанието върви смирението. Ако желаете да ви хвалят хората и ако ви Се иска да живеете наготово, то свивайте полите си Даже и пред ония свои благодетели, които ви хранят Само с мазни обещания. Пословицата, която казва, че по-добре днес попарник, Нежели до неделя тутманик, няма никакво значение за Журналистите. Кой знае из коя дупка ще да изскокне Заец? С една дума, вие сте длъжни в това Отношение да бъдете много по-чисти и много по-кротки Християни, нежели Доччо ефенди. Ако някой богат човек ви удари плесница по едната Страна, то вие му обърнете и другата. А ако някой богат човек ви каже, че сте Глупави и че не знаете какво бръщолевите, То идете на другия ден и помолете го да Ви даде добър и умен съвет за това или За онова ваше предприятие. Ако направите така, то бъдете уверени, Че след няколко недели вашето име ще да се Прослави по всичкия град и вие ще да бъдете Наречени благонадежден и разумен човек. Журналистиката е едно от първите средства за Революцията. И така, нека говори кой що ще. А ние ще да кажем, че решението на нерешимия Досега източен въпрос лежи единствено връз широките Плещи на нашия немалочислен народ. Историята на нашето хайдутство, на нашите частни Въстания и на нашата помощ, която сме ние оказвали В множество случаи на произходившите около нас Народни въстания, показват доволно ясно, Че у нас има и сила, и средства, И патриотизъм, но че у нас не достига само Такава широка пропаганда, която е потребна, За да свърже в едно цяло частните или провинциалните У нас революционни проявления, да им даде Надлежащото направление и да им посочи целта, Към която трябва да устремят своите действия. Ето какво не достига на нашия народ. Ето следователно онова свято и благородно дело, За което ние трябва да се заловим по-сериозно. Като мислим, че съдържанието на първите два-три броя От вестника ни ще обясни програмата му, Възпираме се само да кажем нещо връх названието му Дума на българските емигранти. Нашият емигрант като прав и законен наследник на Класическия ни хайдутин, е приел и опазил завещаната Борба с всичките й социални стремления, Които са едни от най-хубавите черти на народния ни Характер. Полякът пролива кръвта си за всичко, Що е полско за магнати, за шляхта, За йезуити. Българинът напротив, каквато омраза храни против Турчина, такава може и по-дълбока, Като е повета и към чорбаджията, И към духовенството. Тази непорината византийска Воня, която продаде и съсипа народа, А днес носи на шия ключовете на неговите окови.