Композиция по откъси от статии и фейлетони от Христо Ботев: част 2

Страждущият народ посяга зад рясата и калимавката Върху челмата на Босфорския болван и гледа да ритне И едното, и другото. Откъм Дунава, белият Дунав е чакал той някога със Своите освободители от византийското иго. Към Дунава и сега обръща очи. Затова ние трябва да се спотим, да мислим, Да думаме и да работим. Пък ако е имало досега ръка, която да ни Отбие или възпре ударите, то къса ще е вече Да ни затули устата и прекъсне думата. O tempora, o mores. Седя и се чудя защо човек се сърди, Кога му речеш магаре, свиня или вол и не Се сърди, дуру още се радва, кога му речеш Пиленце, гълъбче, славейче, дуру още котенце и Теленце. Дали славеят принася повече полза в обществото на Човеците, отколкото благородната свиня, Тази произволителна сила в природата на животните, На която само като погледне човек наумява му нещо Аристократическо, нещо възпитано и на дължина, И на широчина? Дали пилето има повече мозък, Повече ум, отколкото почтеното магаре, Този философ не само между животните, Но и между човеците? Или пък гълъбът е по-непорочен и по-достоен в нещо От скопения вол? Туй подобие на нашия търпелив Народ. Будилникът, който знае, Че страхът от Бога е начало на премъдростта, А почитта към старите начало на добродетелта, Ще се пази като от огън от такива неща Да унижава животните. Неговата програма ще бъде да гуди всяко нещо на Мястото му и всичко да краси с боите му. „Правото, за да говоря тука, ми е дадено от Отечеството ми, а не от вас. Моля ви да ми почитате думите.“Тия думи е Изрекъл един от румънските депутати в Камарата в 1872 г., когато партизаните на правителството Повдигнаха шумотевица и поискаха да заглушат гласът На справедливостта и негодуванията на патриотизма. Тия думи повтаряме и ние днес, в началото на Своята журналистка кариера, когато независимост, После дълга и упорна борба против настоящата горчива Съдба на нашия народ, каза своята последна дума и С достойнство слезе от трибуната и когато ние, Уверени, че посеяното на нашата народна нива семе Рано или късно ще да принесе своя плод, Не можахме да отстъпим пред необходимостта да се Подкрепи идеята за нашето освобождение и решихме се Да развием знамето на нашата революционна партия. Нашата емиграционна журналистика онемя. Това е престъпление в днешните обстоятелства, Когато народът ни събира всичките свои сили, За да излезе на отчаяни борби срещу своите Петивековни притеснители. Захваща се вече драмата на Балканския полуостров. Многословният възточни въпрос, който до вчера се Мислеше за непроменим на политическата сцена на Европа, стъпи вече в своят трети акт и няма Вече съмнение, че той ще да се изкара до Края. Българският бунт е влязъл вече в своите права И борбата се захванала с всичката своя отчаяност. Касапницата ще да бъде страшна и отвратителна. Жертвите ще да бъдат безброй от двете страни. Но треперете, тирани, полудейте, Дипломати, късайте си косата, велики царе юдейски на Капитала. Босфорският идол ще да падне, Болният човек ще да умре и вашите безбройни капитали Ще да потънат в помията на турския разврат и В свещената кръв на нашата свобода. Тука е гласният, отчаяният и мъжественият Седеммилионен български народ, който днес въстава и Ще иска от светът едно от тия две неща: Или свобода, Или смърт. Тука е неумолимата логика на историята, На която сентенцията е унищожение на старото, На гнилото и на несъвременното, И живот на новото, на здравото и на човешкото. Решен Ли е черковният въпрос? Смешно ще се покаже нашето питане. Ако има тука нейде смях, То трябва да в прогреса на разума човешки, В развитието на историята, че онуй, Що вчера е било незиблена истина, Необходимо условие, днес е вреден предразсъдък. Онуй, що се е считало за утопия, днес е Исторически факт. Боговете от Голгота смъкнаха онези от Олимп. Конституционният протестантизъм победи монархическия Католицизъм. Златоуст и Лойола, Лютер и Калвин онемяха пред вольнодумците на XVIII и Мислителите на XIX век. Езичеството падна пред християнството. Християнството се обърна на езичество. Религията се замени с разума. Тъй в политическо отношение. Колко кръв, пот и сълзи са се пролели и Колко ще се пролеят, за да стане монархията на Конституция, конституцията на република, Републиката на община? Няма предел умът човешки. Недоволни са народите от настоящето си. Вчера искаха едно, днес търсят друго. Туй, що добиха днес с пот и кърви, утре Пак пот и кърви проливат, за да го махнат. И от вредом човекът е хвърлен в борба, В борба за свобода, За истина. В таз борба е смехът и плачът, Доброто и злото. В нея е прогресът човешки. От тази точка на зрението може и да е Смешно нашето питане: решен ли е черковният въпрос? На кое ние бързаме да отговорим? Въпросът се реши само за духовенството, А за народът ще се реши само кога остане Той без духовенство. Попът е на своето място при погребението, А не при раждането. Нашият народ се намира в оная преходна епоха на Своя младенчески живот, в която преди всичко му е Потребна свобода. Наистина, в тая епоха е потребна за него и Наука, и възпитание. Но новата политическа педагогия на народите ни Доказва, че гладният се не учи, Че вързаният се не възпитава и че битият не Може да пее.