Композиция по откъси от статии и фейлетони от Христо Ботев: част 3

Българският народ не е в гроба на своето преминало, А в люлката на своето бъдеще. А ако това е така, то помогнете му да Се отърве от робството. Филантропия. Благотворителност. Колко души шарлатани покриват своите мръсни дела Чрез тия благозвучни думи, които не принасят почти Никаква съществена полза на мястото, дето се те Практикуват, ако полето на тяхната дейност и да е Твърде обширно. Благотворителността не може да изкорени злото. Тя не обяснява причините на безбройните страдания на Човечеството, не унищожава тия причини, А лекува само следствията. Тя само затуля устата на гладния, Приспива страдащия и приучва недоволния на робство и На търпение. Нигде благотворителността не принасяла полза нито в Старото, нито в новото общество. Припомнете си ония тъмни картини из римската История, когато цели хиляди нещастни хора са крещели „хляб и цирк“и когато тираните от страх и Из милосърдие са удовлетворявали желанието на своите Роби. Има ли по-гнусно и по-отвратително зрелище от Това? Но разумните и образованите хора отдавна вече са Разбрали лошите последствия на благотворителността и Всичкото свое внимание са обърнали на корена на Злото, т. е. На онзи анормален обществен ред, който създава Безмерно богати и безмерно сиромаси люде. Трябва по-напред да се изкорени злото и тогава не Ще вече да има нужда да се занимаваме с Лекуване на неговите последствия, което не само че е Безполезно, но е даже и вредително, Защото дава възможност да се развие в друго Направление болестта. Разпис за награди. Първо, В държавите, дето има най-много свободни хора, Там има най-малко шпиони, а в държавите, Дето има най-много шпиони, там има най-малко Свободни хора. Защо е това тъй? Второ, дали в ония първи държави затова има свободни Хора, защото няма шпиони, или затова няма шпиони, Защото има свободни хора? А в тия държави дали затова няма свободни хора, Защото има шпиони, или затова има шпиони, Защото няма свободни хора? Трето, какъв лек да се намери за това? Дали не би било добре да се преместят свободните Хора в ония държави, дето има много шпиони, А шпионите да се преместят в ония държави, в Които има много свободни хора? Журналистиката е едно от първите средства за Революцията. Нам казваха, че те са разбойници, излезли из своите Вертепи, но те нищо не зеха, нито даже парче Хляб. И ний чухме от тях само едно: „Дошли сме да измрем за земята си.“Меркантини. Пълни три години са днес от оня героически подвиг, Подобни на който виждаме само в историята на Италианската революция. Пълни три години са от онуй славно събитие, Кое направи епоха както в историята на нашата Емиграция, тъй и в историята на нашето политическо и Умствено възраждане. Какъв спомен за потомството, какъв урок, Какъв пример за нас, братя емигранти! Шепа решителни млади момци, без никаква революционна Организация, без никакви средства, Презрени и гонени, момци, кои претърпяха всичко за Една благородна свята цел, минаха Дунава и с живо Свидетелство показаха какви съкровища се крият в Душата на българина. Наистина, голяма душевна сила трябва да има човек, За да може каза: „Ние си достигнахме целта, защото измираме, А вие още не сте, защото сте живи.“А Това трябва да го каже всеки, който мре за Свободата на човечеството. Това и казаха с примера си нашите въстаници в 1868 година войводите Хаджи Димитра и Стефан Караджа. Тези мъченици на свободата, що измряха с усмивка на Уста, бяха наши приятели, наши братя, С тях деляхме скръб и радост, смях и сълзи. С тях седяхме на бедна и богата трапеза и Разговарахме за съдбата на нашето потъпкано Отечество. С тях деляхме всичко, Само смъртта и свободата не можахме с тях да Разделим. Затова елате, братя, Да ги споменем с добра и свята памет за Нази и славна за наша злочест и народ. Те измряха, но тяхната смърт беше громен удар за Турция, громен и за нашето отечество. На първата извести падението, на второто Възраждането. Сънливият тиранин залитна на трона от думите „Булгаристан“клъквата и окачи мъртвият черковен Въпрос на галваническа кука, с коя без да иска Призна името на робите си, призна борбата. Будният народ стресна се силно, Огледа се и като не можа да скочи на Оръжие, със сълзи благослови великия подвиг на Синовете си. Той видя и усети силата си. И ето, И до днес кръвта на тези мъченици не е Още засъхнала по бащините ни полета. Сенките им бродят денем и нощем и чакат онези, Кои от Петрушан им пожелаха добър час и добра Стига. Чакат нази, братя емигранти, да откопаем костите им И избършем сълзите на техните клети майки, Кои са вече майки и нам.