Стара Загора - 1875 година: част 8 (Литературно-документална композиция: 100 години от Старозагорското въстание)

Комитите не се предадоха и зад дебелите зидове на Занданите. По почин на Колю Ганчев арестуваните из Старозагорските затвори представиха пред съда Политически искания. Първите пет точки от петнайсетте побъркаха Султанските сановници. Свободен печат, какъвто съществува у другите Автономни държави. Българският език да бъде Официален и да се приема свидетелстването на Българите пред съда. Да се назначават по-високи и По-долни чиновници от българите. Да се взема редовна войска и от българите. Тази войска да бъде облечена в своя народна форма И да носи българско народно знаме, останало от Прадедите. Ден четвърти, петък, първи октомври хиляда Осемстотин седемдесет и пета година. Най-трагически свършиха своя живот братя Михал и Георги Жекови, които оставихме в село Елхово. В една ниска плевня под тъмната стряха двамината Братя укрили се бяха. Четата отмина. По-старият брат от треската хванат, Разтреперан, бляд, лежеше на голо в ръка с револвера И той рече слабо: „Защо тъй треперя? Животът отива, в огън горя. Под таз плевня тясна страх ми е да мра. Ще ми се на воля в боя на полето Поне да издъхна из куршум в сърцето.“Внезапно на Двора шум се чу голям и глас викна гърлест: „Излез оттам!“Стопанът уплашен госте си обади. Вчера ги прие той, Днеска ги предаде. Защото страхът е бездушен и слеп, на малките души Съветник свиреп. Той е дух, що лази. В тъмното му царство подлостта братува с тъпото Коварство. И човек от него е жълт като смин. И бащата сочи скрития си син. И майката пуща детето на друма, Кат бяга и тихо олекна ми дума и не Сеща трепет ни любов, ни жал, защото душа й Страх е завладял. Но Михаил Жеков, бърз като вихрушка, Става болен, грабва свойта пушка и гръмва към двора И вика: „Назад!“И косата щръкна на по-малкий брат. И турската паплач изрева: „Удрете!“ И битка се почна Между враговете. Дворът веч треперя в гърмежът, в димът. И двамата братя до хора стоят с револвери черни И с мъжко решение да умрат. Очи им със кръв са налени. Сърцата им чукат, ръце им треперят и пращат във Куп и ужас, и смърт. Плявата е мека, но пропуск не дава. Куршумите удрят кат о скала здрава. Боят е неравен. Двама срещу сто. Кат рой ястреби над птиче гнездо убийците тичат, Реват, обикалят плевнята и пушкат и в прах се Повалят кат кокошки много, що гази ги мор и Кръвта се лее по шумния двор. „Огън дайте скоро!“вика Мустафата и пада. Куршумът пръсна му главата. „Да запалим!“вика смаяната сган. И в плевнята скоро проникна диман. И две души бели из грозния план Хвръкнаха към Бога свободни, Без срам. След двеста четиридесет и три дни На тридесет и първи май хиляда осемстотин седемдесет И шеста година, на другия ден след дворцовия Преврат, предизвикан от Априлското въстание, Когато суфтите смъкнаха от султанския престол Абдул Азиса и обявиха за падишах Мурада Пети, Високата порта заповяда да бъдат обесени: В Стара Загора Колю Ганчев и господин Михайловски. В Пловдив Кольо Райнов. В Пазарджик Руси Аргов. В Чирпан Христо Коев Кундураджията. В Одрин Стефан Гергьов Чифутов и Димчо Стаев. Седмина борци за българската свобода. Седем последни жертви на събитията от септември Хиляда осемстотин седемдесет и пета година, Които влязоха в българската история под името Старозагорското въстание. Старозагорското въстание беше само предисловие на Априлското.