Стара Загора - 1875 година: част 3 (Литературно-документална композиция: 100 години от Старозагорското въстание)

Не беше празник, не беше и пазарен ден, А по старозагорската чаршия балканджии от Хаимбоаските колиби с широки ризи и ястъклия мустаци Се разминаваха със средногорци с червени пояси и Боядисани с орехови черупки гайтанлия потури и със Селяни от равнината между Сърнена гора и Марица. Те носеха черни дрехи. През града протяжно скрибуцаха окъснели кервани. Керванджиите оглеждаха дюкяните, Къщите, хората и недоумяваха защо толкова много Заарски търговчета и еснафи не бяха заминали още за Прочутия Узунджовски панаир. В къщата на братя Жекови имаше събрани постоянно до Двайсет души готови бунтовници. Всеки от тях работеше с усърдие онова, за което Беше достоен. Едни преписваха прокламации и пишеха Писма, втори правеха фишеци и лееха куршуми, Трети редяха знамето, което не беше още доизкарано и Прочие. Братя Жекови пет-шест души братя, Които живееха в един двор и които възлизаха на Двайсет и пет души мъже, жени и деца, Всички работеха с нас заедно. Под лозниците из старозагорските дворове мърмореха Сърдити старци. Набожни бабички наглеждаха час по Час кога ще разпуснат децата от училището да си Приверат о време внуците и припомняха пролетното Премеждие. Луците подаваха глави и дълго шушукаха Любопитни съседки. Сеч, обир и грабителство ще стане, Казваха мнозина стари хора не без въздишка. Ще дойдат московци, казваха други. Възбуждението заобикаляше и подминаваше на пръсти Чорбаджийските къщи. Никой не се мяркаше из махалата, Където правоверните чакаха да се скрие слънцето, Защото и най-всеотдайният ревнител на вярата Огладнява. Слънцето се приви вече на пладне. Движението из града се увеличаваше из минута на Минута. Няколко души изпомежду ни хвърлиха вече червените Фесове и кундурите, които заместиха с калпаци и бели Навуща. И въоръжени, както се следва, Переха се срещу огледалото с гол нож или със Сабля в ръката. В това време именно, когато всички бяха заняти, Всеки със своето собствено организиране, когато из Стаята беха разхвърлени пушки, пищови, Ножове, паласки и разнообразни униформи и по Причина, че още няколко часа оставаше до Определеното време, та затова и стражата беше занята С приготовления, едно турче на име Сюлейман, Което стоеше при Коле Жекова на дюгеня, изведнъж Отвори вратата на стаята, в която се обличахме. То си отвори устата от удивление, но докато се Наготви да пита що сме за хора, буля Славовица Довтаса и го дръпна за ръката, като му се Караше, че той няма право да влезе в чужда Къща, без да поиска за това дозволение. Наближаваше да мръкне, когато в къщата на чорбаджи Сава хаджи Тодоров дойде близък селянин. „Всички села ли ще се вдигнат тая вечер?“попита Селянинът. „За какво да се вдигнат?“попита на свой Ред чорбаджията. „За българско“отвърна селянинът. Чорбаджията прибледня. „А откъде ще дойде външна помощ?“Не питаше вече, А молеше да бъде посветен селянинът. По неговите представи не можеше чорбаджията да не Знае изтънко онова, което се говореше под път и Над път, и в града, и из селата. С едната си ръка чорбаджията затъкна устата, Която не знаеше какво бръщолеви. С другата хвана селянина за яката на дебелата Кълчищена риза, изхвърли го там, Откъдето беше дошъл, затвори с галости портата и се Замисли над страшните думи. Както и да но ние рискувахме да бъдем издадени В навечерието на въстанието. Никой не може да гарантира, че Сюлейман няма да Разкаже що е видял, ако не направо на полицията, Поне на свои теркадаши. Михаил Жеков, който отсъстваше, когато се случи Горното произшествие, не можеше да се побере в Кожата си, като се извести за тая случка. Бързо той отиде на догеня при Сюлеймана. Сава хаджи Тодоров помисли, че дърдоркото вече Съобщава на когото трябва как попитал чорбаджията Си, как той му затъкнал устата, как го пропъдил И както беше бос, хукна към Минча Банов. Разказа му и двамата на часа се намериха при Хаджи Андона. После малко обаче Михаил Жеков се Завърна и разказа, че Сюлейман не можал да ни Разбере що сме за хора, а казал само, Че сме готвили нещо, мътлата на което отпосле щяла Да излезе. Михал го уверил, че ще отидем на баните, Гдето ще стане голям муабет, на който ще да Викаме и него. Хаджи Андон даде на двамата чорбаджии По едни стари калеври и забърза пред тях към Къщата на хаджи господина хаджи Славов.