Стара Загора - 1875 година: част 4 (Литературно-документална композиция: 100 години от Старозагорското въстание)

На хаджи Господиновия праг тримата чорбаджии се Разминаха с дервентския поп Никола. Светиня му запримига от удоволствие. Разбра, че е изпреварил. Всички вече бяха на крак, облечени по хъшовски и Въоръжени, а собствените им дрехи бяха разхвърляни Небрежно по земята, които всеки тъпчеше и с краката Си, като че в тях се заключаваше робството. Вечерният здрач застигна четиримата чорбаджии пред Портата на старозагорския каймакамин. Каза им се да почакат. Каймакаминът беше седнал да вечеря. За войвода на малката ни четица беше избран Георги Икономов, който от най-напред се противеше да приеме Тая гръмогласна титла, но после склони, Защото помежду ни нямаше друг по-достоен от него. За байрактар си избра Койчо Георгиев, Който отдавна чакаше навън с байрака, заобиколен от Любопитните. Чорбаджиите чакаха покорно. Прелетеше ли над главите им нощна птица, Те се притискаха един о друг и преставаха да Дишат. Превиждаше им се, че настъпва края на света. Проводихме да викнат поп Ивана от града, за да Ни комка за последен път и да ни закълне. Божият служител обаче намери за благоразумно да Откаже. Ние се закълнахме сами помежду си. Стамболов застана по средата и произнесе клетвата, Която ние повтаряхме подире му в един глас. Чорбаджиите влязоха в конака. Часът удари два, уреченото време за нашето излизане. Мелодичните гласове на ходжите екнаха от градските Джамии, а ние се простихме за последен път с Къщата на братя Жекови в Акарджа. Четиримата чорбаджии извадиха часовниците си, Спогледаха се и насипаха един през друг. Тая нощ градът ще се нападне от хиляди граждани И селяни въстаници. Телеграфът незабавно предаде съобщението направо в Цариград. Наредени по двама, с пушки на рамо, С отворено знаме, хванахме една от улиците, Които водеха към Чадър Могила. Телеграма от Цариград вдигна по тревога султанските Войски в цяла България. Втора телеграма отмени пътническите тренове по Линията Ямбол-Дедеагач. Трета телеграма нареди на станцията Карагач да се Товари одрински аскер. По старозагорските улици затрополяха усилени стражи. Тежко въоръжени конни патрули препуснаха по Крайградските пътища. Силна потеря нападна къщата на братя Жекови. Когато излязохме на края на града и прегазихме Бедечка, запяхме бунтовническия марш на Стамболова: „Не щеме ний богатство, не щеме ний жени, Но искаме свобода, човешки правдини.“ Скоро ние се отзовахме на Чадър Могила. Побихме байрака на връх на могилата. Само след двайсет и два месеца на Чадър Могила Ще побие знамето си българското опълчение и ще отбие Всички пристъпи на поробителите. Седмина знаменосци ще изгуби българското опълчение Под самарското знаме, но няма да погуби честта на Възродена България. Поставихме стража на всички пътеки и налягахме из Тревата да чакаме вярна дружина. Същата тая нощ около Стара Загора е имало селски Бунтовници, в числото на които се намирали мнозина Чак от село Бручище. Когато юнаците в Стара Загора развяха знамето в Къщата на братя Жекови, в село Коларово се събираха Съзаклятници от Коларово, Трънково, Медникарово, Землен, Обручище. Четата, която ми беше поверено да събера и приведа На пункта при Чадър Могила Христо Шиваров се Състоеше от юнаци из селата Сърнево, Пшеничево, Диня и Любенова махала и трябваше да се Събере в село Сърнево. В Коларово само от Обручище бяха дошли двайсет Човека. Доведе ги Руси Кънев Карагьозлията, Председател на обручищенския комитет, Най-добрият стрелец в Тракийското поле. С него бяха двамата му братовчеди господин Михов и Къньо Михов, тримата селски свещеници поп Захари, Поп Злати и поп Манол, тримата братя учителите Христо и Станьо Райкови и брат им господин, Желязко Гочев, Вълко Стоянов, Костадин Бояджията, Кольо Карджиев, Еньо Драганов, Райно Стоянов, Димитър Стайков, Койно Петков, Станьо Желев, Койно Павлов и Диньо Чернев. В Коларово въстаниците не изчакаха да мръкне хубаво. Къньо Михов смете оборския тор, Който покриваше товара в колата му и разтвори Сандъците. Обручищенци нарамиха пушки и пищови. Нагласиха оръжието си и въстаниците от другите села. Четата избра за войвода Руси от Обручище и за Байрактар Стоян от Трънково и потегли към Стара Загора.