Стара Загора - 1875 година: част 5 (Литературно-документална композиция: 100 години от Старозагорското въстание)

После един час една от стражите захвана да разменява Думите Лев и орел. Убийственото нетърпение и любопитство събра цялата Дружина към онова място, където се чуваха гласовете. Напред стоеше дядо Кольо Райнов, най-възрастният Участник в Старозагорското въстание, Заедно с по-малкия си син, шестнайсет годишният Радука Колев Райнов, най-младият въстаник, И други още две-три момчета, на които той едвам Преди няколко часа бе открил, че в Заара има Комитет, който ще вдига тая вечер въстание. Тия нови другари, с изключение на дяда Коля, Млади момчета, като че отиваха на сватба, Бяха обути на прябош с калеври на краката, По риза и с тънко елече отгоре, С габровски нож и малко евзалия пищовче на кръста. При всичко това обаче нашата радост пак нямаше Граница, че числото ни се увеличаваше с няколко души Още. Дядо Кольо Райнов, стар шейсет годишен старец, Ронеше сълзи като малко дете. В Сърнево, докато се съберат всичките юнаци на Сборния пункт, се измина доста дълго време и едва В часа, когато трябваше да бъдем установени край Града при Чадър могила, ние потеглихме само с Четници от селата Сърнево и Пшеничево. Четата от Обручище и Коларово стигна на определения Пункт Латинските гробища. Никой не я посрещна. Андрей Мончев отиде да провери какво става в къщата На братя Жекови. Войводата Руси го изпрати, А като се върна, изтегли четата в лозята оттатък Гробищата. Андрей Мончев беше заловен от патрулите и отведен Направо при каймакамина. Той стана предател. Изказа всичко, каквото знаеше. По пътя очите на всички четници бяха отправени към Град Стара Загора и всички с нетърпение чакаха да Видят знака, който да им възвести, Че гражданите са въстанали. Не зная по какви внушения чакали да пламне градът. Нашият план обаче не беше да палим понапред града, Но да се събереме. Събират се, Но на различни места край Стара Загора над Седемстотин и петдесет въстаници. Бодри и с твърди стъпки момчетата преминаха повече От половината разстояние, което ги делеше от града. Като се уверих, че нищо не е станало в Града, защото никъде знак от пожар не се показа, Установих четата и след кратко съвещание с По-видните нейни членове решихме аз да се върна Назад с четата, свещеник Нейко Велчев да замине за Града и узнае как стои работата по въстанието, А четниците, като се върнат по къщите си, Да скрият оръжието си и да отидат на работа В полето. Оставаше още малко време до определения час, Тоест часа пет, когато трябваше да ударим на града. За да направим това само с двадесет и пет Души бе невъзможно. Изпратиха се двама души Георги Жеков и Георги Кюмюра Да отидат да видят на другите пунктове дали не Са дошли селските въстаници. От Чирпанските порти на Чадър могила дойдоха Никола Станчев и Петко Стоянов. Те съобщиха, че там дошли селяни, но като видели, Че няма други и те се върнали. Не ни оставаше нищо друго, освен да отстъпим, Докато е още рано за Хаинето. Ден втори, сряда, двадесет и девети септември хиляда Осемстотин седемдесет и пета година. Този ден край Стара Загора осъмнаха две въстанически Чети Старозагорската чета с войвода Георги Икономов И четата от Обручище и Коларово с войвода Руси Кънев от Обручище. Тая четица, която тръгна към Хаинето, Сега Гурково, се състоеше от братя Михал и Георги Жекови, най-решителните момчета, Георги Апостолов, Интелигентен момък, който говореше няколко Европейски езици, Петко Стоянов Поясът, Фанатик, бунтовник и страшен поклонник на своята Двуцевна пушка и лафуше револвер, Който чистеше по няколко пъти на ден и никога Не позволяваше да се досегне някой до тях. Кольо Райнов, старец на шейсет години, който водеше Със себе си и малкия си син. Койчо Георгиев, Байрактаря, Георги Кюмюра, влюбен бунтовник, Който преди два дена беше говорил на либето си, Че е принуден да го остави, защото обича повече Тънката Филинтра. Стойчо Петков, отчаян човек, който се смееше, Като че отива на сватба и казваше, че за Него няма друга кариера по-сгодна освен шумата. Христаки Генчев, двадесет годишно момче, Едно на майка, която от любов към рожбата си Беше го снабдила с много потребности, които другите Нямаха. После тях идеха Никола Станчев, Бойчо Атанасов, който не преставаше да говори като Какво ще да кажат съседите му турци в чаршията, Като видят на другия ден, че дугенят му е Затворен. И още други, на които имената не можа Да си припомня.