Стара Загора - 1875 година: част 6 (Литературно-документална композиция: 100 години от Старозагорското въстание)

Горе-казани бяха жители от Стара Загора, хора от Еснавска ръка, а чужденци бяха само Стамболов, Георги Икономов и аз. Захари Стоянов. Не иска дума, че без почти никакви изключения Всичките споменати младежи имаха горе-долу своето Състояние и никак не бяха принудени от глад да Тръгнат по гората, както искат да изкажат някои Богати гюбрета. Единствената тяхна цел бе пламенната идея да Отхвърлят турското иго. Старозагорската чета осъмна към Средна гора. Ние бяхме достигнали в една малка кория, Именуема Глуханската, за която бачо Кольо Райнов Казваше, че единственото място, в което можем да се Закрием от малко-малко. Тук наблизо е и Новата махала българско селце. Четата на Руси войвода се разположи в черковния двор В село Коларово. Стамболов се облече в чисто селски Дрехи, остави си тефтерчето с важните документи и Придружен още от едного, излезе от корията. Той се задължи да отиде чак до Хаинето, Ако му остане време. Руси войвода пусна съгледвачи Към града и околните села. Получих писмо от Стефан Гергьов. Един от организаторите, които Старозагорският Окръжен революционен комитет беше изпратил по селата Към Марица. Като ми се съобщаваше, Че четата на Руси се върнала и установила в Селската черква. В село Коларово. Питаше какво е станало в града, Какво мислим да вършим ние, какво трябва да върши Той и другарят му Руси. Преди да отговоря на писмото на Стефан Гергьов, Стигнаха в селото двама конни стражари. Повикаха ме при себе си и ми заявиха, Че съм арестуван. Предателите бяха вече съобщили на Властите имената на всички известни им народни хора. До вечерта затворът в Стара Загора се напълни. Часът към единайсет и половина по турски съгледахме Отдалеч, че Стамболов се връща здрав и читав. Стамболов не отишъл до Хаинето. Той се върнал от Новата махала, гдето се известил, Че миналата нощ цялото село било на крак, Готово да се отправи за града, щом види, че Пламнат огньовете. Селяните, с които говорил Стамболов, обещавали му, че се съгласяват да ни Дадат четиридесет-петдесет души момчета, С които да се върнем през нощта да нападнем Заара. Часът нямаше още дванайсет по турски, Тоест не беше още притъмняло добре, когато ние се Извлякохме из Глуханската кория на полянката и Хванахме пътя към Новата махала. Руси войвода, юнак и решен да не се връща В селото си, докато не види България свободна, Като се научил, че съм хванат ненадейно и арестуван В село Сърнево, решил да ме освободи от ръцете На заптиите. Той потеглил с цялата си чета от Коларово и Тъкмо в осем часа следобед по европейски стигнал в Село Сърнево, подпалил ловчият чардак на Марко Стойнов, произвел тревога в селото, събрал няколко Души от моите четници и потеглил за село Преславен С надежда дано ме застигне по пътя и отърве. После няколко минути, наредени двама по двама, Влязохме в Новата махала, като пеехме бунтовния Марш, който бяхме забравили от миналата вечер. Цялото село гръмна от нашето влизане. Мало и голямо се трупаше напредени да ни гледа Що сме за хора, а кучетата бухтяха в един Глас отчаяно, като че против тях да бяхме въстанали. Заведоха ни на един харман сред селото, Гдето действително беше приготвено ядене за Дружината. Тук ние побихме байрака и насядахме наоколо да Вечеряме. В село Преславен Руси войвода събрал няколко души от Въстаниците и заминал за село Елхово. Сега Милево. Като мислел да се установи с четата Си в Стара планина. Щом се наядохме, поискахме да ни приготвят четирите Души. Не можем да ви дадем никаква помощ от селото, Беше отговорът на селяните. Но омахленчени имаха право. Ние решихме помежду си да бягаме към Балкана. Часът на един и половина по турски излязохме из Новата махала, но не с песни, както бяхме влезли Преди малко, а умислени и полуубити, Като че да бяхме престъпници. Като изминахме едно малко разстояние от селото, От което никой не можеше да ни види вече, Хванахме пътя за село Елхово. През последните часове на втория ден, Когато четата на Руси войвода бързаше от Коларово Към Средна гора да се присъедини към старозагорчани, Старозагорската чета се разпръсна. Всеки беше свободен да отиде накъдето иска. Десет въстаници взеха знамето и по-добрите пушки. Ни един бунтовник нямаше въоръжен с оръжие от новата Система. Повечето пушки бяха кърджалийки, А нарядко имаше чифтета. Седмина старозагорци, братята Михаил и Георги Жекови, Георги Кюмюрев, Стойчо Петков, Георги Апостолов, Бойчо Атанасов и Кольо Райнов и Тримата странични Стефан Стамболов, Георги Икономов и Захари Стоянов пресякоха Средна Гора. Криво-ляво посред нощ надвесихме се над село Елхово, Кучетата на което ни поздравиха още отдалеч. Щяхме да го подминем отстрана, но понеже другарят ни Михаил Жеков не можеше вече да се крепи и На коня, при всичко че го поддържаха двама души Отстрани, по негова молба влязохме в селото, За да го оставим на някоя българска къща. Заедно с Михаил Жеков остана брат му Георги и Георги Кюмюра по собствено тяхно желание, За да бъдат другари на болния. Ние излязохме набързо из селото. След като преминахме Тунджа, водачът, Когото бяхме взели от Елхово, се върна назад, А ние се отправихме през нивята без път за Хаинето. Ден трети, четвъртък, трийсети септември хиляда Осемстотин седемдесет и пета година.