Композиция по откъси от статии и фейлетони от Христо Ботев: част 4

"Пари, пари, пари", рекъл Едно време Наполеон Първи и зяпнал беше да глътне Цял свят. "Пари, пари, пари", думат нашите букурещки народни Базиргени и слухтят де кой ще да умре, За да му лапнат имотеца. "Пари, пари, пари", думаше наш Кир Михалаки и беше Чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, Парите са живот, парите са Бог. За пари Генов е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец. Само нашите букурещки патриоти не работят за пари в Кафенето, а за да им се смели ястието стомаха. Но от всичките тия златни телци, достоен за нашата Дълбока почит и за нашето високо внимание е Кир Михалаки. А неговата орисница е обща за всичките велики хора. Неговата съдба е по-трагическа и от Дон Кишотовата. Седим срещу Вознесение с дядо Брешка Картункович на Пътя и гледаме как си играят децата на пещ, Пещ, пещици. Отдолу иде Кир Михалаки и като върви, Сякаш че и дуварите му думат: "Машала, Машала! Голям човек, умен човек." А голям и умен човек беше Кир Михалаки. Шкембето му. Де можеш направи такова шкембе? Да събереш шкембетата и на шесттех букурещки Търтове, макар те и повече народен имот да са Изяли. Главата му. Пет такива глави, каквито има нашето доктор, Макар той да е професор на букурещкото медицинско Факултето и с конския си ум е за чудолу И мало и голямо. Главата и шкембето на Кир Михалаки нямаше ги по всичките салхани. В шкембето му свободно можеха седна пет души турци И да пият кафе. В главата му с трийсет яйца гъска да насадиш. А гърдите му. Гърди нямат нашите чорбаджии. Лицето на Кир Михалаки мязаше на подница, Носът на мухлясал грозд. Ръцете, Ръцете му се не виждаха отпред. А краката. Само от краката му да направиш пет шест попа. Отзад Кир Михалаки беше някак по деликатен. Вратът му като талията на свинята, Гърбът като табашки кош, А подгърбът кръгла манастирска трапеза. "Бягайте, бе ей! Бягайте, чорбаджията иде!" Извика едно от хлапетата, като зърна Кир Михалаки и Обърна петте, та побягна като опърлено. Децата едни избягаха, други като втрещени се Прилепиха до дуварите, зачевъркаха носовете си и със Страх чакаха да измине селския бик. А Кир Михалаки вятърът надул шкембето му като Гемиджийско платно плува ли плува. "Их, да има кой да ти извадя с някоя Главня едното око ще замязаш на циклоп." Рекох аз наумъц, защото таман тогава учих гръцката Митология. Но преди да посегне някой да извади окото на Кир Михалаки, Кир Михалаки посегна и улови едно Хлапе за ухото. "Магарета недни, За вас черква няма, а? Хайде да се молите Богу за бащите си и за майките си." "Олеле, чичо Михалаки, откъсна ушенцето." Извика хлапето и се изкриви тъй, Както се изкривявало и в ръцете на учителя си. Кир Михалаки пусна хлапето и подкара всичките Гологащи сополковци да идат и да се молят Богу. Тъй и Наполеон е теглил ушите на народите, Дорде най-после и него уловиха за ухото и го Заведоха да се моли Богу на Света Елена. Помислих си аз тогава. Но тъй и сега. Светът сякаш направен е един други за ушите да Се теглят. А като погледна ушите на българите, Видят ми се много големи, май, Май магарешки. "Кольо, бе, ти защо побегна, като видя чорбаджията?" Попита дядо Брешко хлапето, което беше вече излязло И подскачаше пред нас с коматче ръжен хляб в Ръката си, от което като отхапнеше, Изтриваше си и сополите. "А, побягнах, зер." "Че той тегли за уши." "А, че защо тегли?" "Защото е чорбаджия." "Ами защо е чорбаджия?" "Хехе, айде бе. Защото има пари." "Ами ако да нямаше той пари, ти нима не Щеше да бягаш?" "Хехе, ще бягам аз. Нямаше да грабна тогава тоягата на татя, Па да го закарам на блатото да го напоя." Каза хлапето. Но като се озърна, Изведнъж улови дънцето на потурките си и не се Чу, не видя. Погледнах. Вятърът се обърнал отгоре и шкембето Повлякло Кир Михалаки надолу. Кир Михалаки върви, а с него и жената на Мита Ченгелят с пеленаче дете на ръцете си и С още четири други подири си, накичени с всичкия Салтънат на сиромашията и едно от друго по-дребни. Ченгелката плаче, а Кир Михалаки се подсмива под Мустак. "Моля ти се, Кир Михалаки, имай милост от Бога. Пусни Мита из хапуса. За трийсет гроша цял месец вече как лежи. А аз сама жена какво да правя? Толкова деца, а залък хляб няма в къщи. От вчера не са яли." "Е, че не съм Те карал аз да раждаш толкова деца. Сиромаси хора сте да сте правели икономия." "Ох, не думай, Кир Михалаки, каква кумания да Правиш, когато кумът, той по-сиромах от нас. За дрешки, за свещи, за туй, за онуй все Ние си харчим. Само попът не видяло му се попството. Само той ни взе девет гроша за кръщене. Пък с трийсет гроша кой е първен? И то пък от Коледа сме ти платили тия Пари, емана. Магарето го притисна глината, Свинята убиха у вас в градината, А кокошките, ако не вярваш, ела виж, до една Изпухаха от пипката. Няма, няма отде да взема. Една верига и една черга бяха остали и тях Донесоха у вас. Не зная вече какво да правя." "То не е моя работа. Хилядо пъти ти казах донеси трийсет гроша, Пък си вземи и чергата, и веригата, и мъжът. Ако не, айде деф ол бурдан. Ако ти е мил мъжът, иди и леж с Него в магарешкия рай." Аз си казвам да е правела икономия. Тя ми разправя, че кумът, попът и магарето й Били криви. Бехе емерет. Пари ако нямаш, ум барем главата си имаш ли? Разбери какво ти хортува. Охо!