Композиция по откъси от статии и фейлетони от Христо Ботев: част 5

Смили се, кир Михалаке. Какви пари и какъв ум искаш от жена? Който има в кесията, той има и в главата. Ама аз тежко ми е и горко с толкова Деца. А за тая хората Бог да прости. Затова ти казвам аз, че мен ми трябват пари, Пари, пари. Разбра ли? Донес трийсет грошовца, пък да пусна мъжът ти. Разбра ли? Разбрах. Едвам продума Ченгелкъ и с краят на кърпата Си взе да си трие сълзите. А кир Михалаки извади кърпата си из пазвата и Изтри потта от прекрасното си лице. Е, умори ме май с проклета жена. Изпъшка той и тръгна след шкембето си. Пари да те парят по дроба. Веригата, що си ми взел дано на шията ти Ръждата изяде, А с чергата ми носилото да ти покрият. Пропя или все едно проплака Ченгелкъ след кир Михалаки и влезе в къщата си да набере бурен И да нахрани децата си. Бабо, мари, защо не духнеш туй пусто кандило, Ами свети на котката да драще по рогозката и Ми не оставя да заспя. Грехота е бре, синко. Как да го духна, като тая нощ ще се Възнесе Господ? О, аз пък мислех, че ти ще се възнесеш. Гледам те замязала си на вампирин. Ех, баба, де тоя Господ. Който е праведен, само той се възнася. Ама аз какви добрини съм сторила? Изгаси кандилото. Ето ти една добрина. Сред нощ е вече. Господ трябва да се е възнесъл. А че знае ли? Ако се е възнесъл, то да го изгася, пък Утре запалищ го по-ранко. Айде. Баба стана да духне кандилото, но тамам да посегне Изведнъж пет шест пушки изгърмяха наблизо нейде в Махалата и тя остана като потрещена. Пушките повториха и вик Юра, Юра, Юра! Понесе се по всичката махала. Баба хвана да се кръсти и да бие поклони. Бабо, Господ се възнася. Чуеш ли? Мълчи бре! Какъв Господ? Това са обирници. А пушките гърмят и виковете цепят Долу небето. Прощавайте ме. Прощавайте, добри хора, отивам вече. Изрева гърлото на кир Михалаки. Чуеш ли, бабо, Кир Михалаки се възнася. Чуеш ли? Ангелите го влачат въз въздуха. Млъкни бре, поразю, какви са тия ангели у тебе? Това са хайдути. Отиде добрия човец. Моля ви се, братя, Моля ви се като на Бога, недейте ме за Три, а пет дечица имам. Вика кир Михалаки, но тъй, като че ли се Дави. Не съм те карал да раждаш толкова деца, Отговаря свети Арахангел и ножовете без икономия Плющят по гърба на кир Михалаки. Възнесение. Бабо, Вознесе се вече. Хайде изгаси кандилото. И наистина баба ми не беше дотолкова диване. Позна, че не Господ се възнася, а кир Михалаки. И от страх да не зърнат и нея ангелите Да додат да я възнесат, тя духна кандилото и Влезе да се моли Богу под чергата. И слава Богу, котката престана да драще по рогозката И аз си заспах. На другия ден Възнесение Христово цял град Празнуваше възнесението на кир Михалаки. Едни приказваха, че видели как ангелите метнали на Шията му верига, а на главата му положили венец На жажена пиростия. Други учеха, че кир Михалаки вече се е посветил И в раят със синовете на Бога яде попара. А трети проповядваха, че ангелите възнесли и три Торби с пари. А това не е било лъжа, Защото и Бог като чорбаджия без пари и той Надали ще може да има ум. Но аз зная само това, че на Възнесение Ченгелкъ Запали на светамина свещ за десет пари, Но то затова, че мъжът й не беше вече В хапуса. Кир Михалаки с пари откупи се и от Бога. След един цял месец затвор не в магарешкия, А в Божия рай, кир Михалаки си дойде, Но само без пари, без ум и с име, Прекръстено от чорбаджи кир Михалаки на Михал. И тръгна Михал да разказва на раята си за Своят чорбаджилък и за своето възнесение. И децата не бягат вече от него, А изскочи едно отпреде му, па го бодне с Пръстче в шкембето и рече: Какво имаш тук, Михале? Михал каже: Ами кога си го изял? Когато беше чорбаджия ли? А другото отзад плюне на пръстчето си, Пък се затече и бъзикне чорбаджията. А дядо Брешко се смее, смее, смее и дума: Не стига на магарето крастата, Ами и мухите го хапят.